Гумаджията през този ден отхвърли много работа.
Сутринта закуси стабилно с едно двойно кафе и четири цигари.
Изстърга от стъклото на форда старите лепенки за технически преглед и на тяхно място залепи нови, които набързо приготви с краден фотошоп.
Пусна обяви в пет вестника и един интернет сайт, че колата се продава, придружени със снимки, правени с мобилен телефон. Тъй като в текста на обявите шефовете бяха объркали цената, също така и модела на колата, а накрая се разбра, че не се продава кола, а каравана, обявите бяха съответно преправяни и пращани наново по редакциите.
Междувременно гумаджията помогна на симпатичната колежка от рекламния отдел, която се мъчеше безуспешно да разпечата цветно една емпетройка.
На обяд гумаджията се нахрани стабилно с едно двойно кафе и четири цигари. Все още никой не беше дошъл за смяна на гуми.
След обяда шефовете се обадиха по телефона, че ще се строи нов гараж и гумаджията спешно да почва да налива основите, като успоредно с това докара оборудването и го монтира. Не казаха къде ще се строи гаража, но това не беше от особено значение. В крайна сметка където и да е, после ще го преместят другаде.
Къмто два часа докараха някаква кола от неизвестна марка и модел, ръчна изработка на известен български дизайнер.
Искаха спешна диагностика на двигател, ремонт на същия, преправяне на колата от кабрио на комби, както и да бъдат добавени места за още десет човека и багажа им.
Гумаджията си помисли, че няма да е зле да предвиди място и за куче.
Към пет часа гумаджията се подкрепи стабилно с едно двойно кафе и четири цигари.
Дойде главния инженер на сервиза, забърса морно чело и приседна до гумаджията на бордюра.
– Пешо – рече той отпаднало. – Шефовете казаха, че са взели договор с Агенцията за Ядрена Енергетика. Разбираш ли нещо от реактори?…
