ДРЪНДРЪН – Таратанци

26.04.2016


Текст, музика и видео – © Мила Василева, 2016

Песента е посветена на София, софиянци и софийския градски транспорт.

Свалете mp3 от SoundCloud.


***************

Пътувам със трамвая
Снова на шир и длъж
Мирише ми на гащи
Мирише ми на дъжд.

Пътувам с тролейбуса
Снова на шир и длъж
Мирише ми на джибри
Мирише ми на дъжд.

И таратанци
И таратанци
И таратанци
И таратанци манци данци

/О, божичкооо! Това място е по-голямо от нащо село! Искаш ли да се повозим на метро?/

Пътувам със метрото
Снова на шир и длъж
Мирише ми на манджа
Мирише ми на дъжд

Пътувам с автобуса
Снова на шир и длъж
Мирише ми на нафта
Мирише ми на дъжд

И таратанци
И таратанци
И таратанци
И таратанци манци данци

Обичам София
и софиянци
Обичам баници
И таратанци
Обичам София
и софиянци
Обичам баници
И таратанци манци данци
И таратанци манци данци

Прибирам се на село
Сновах на шир и длъж
Видях ги софиянци
Валя ме много дъжд

Прибирам се във къщи
И както не веднъж
Мирише ми на печка
Мирише ми на …

© Мила Василева, 2016

 

История на песента

Веднъж в трамвай 22 попаднах на две дами, които оживено разговаряха и се превърнаха в лирическите героини на клипа. Ключовата реплика “мирише ми на нещо, ама не знам на какво ми мирише” даде творческия тласък за песента. Анализирах къде на какво мирише в нашата обична столица и написах текста. Мелодията се получи в резултат на упражненията ми по пиано с гамата до-мажор.

Два месеца снимах забележителностите в градския транспорт и по улиците на София. Натрупа се внушителна по обем колекция, голяма част от която не влиза в никакви рамки на приличие и се въздържах да включа тези кадри във видеото.

Най-гнусните са от центъра на София, от тролейбусната спирка на улица “Г. С. Раковски” и ул. “Московска”. Според вестникаря, чиято будка е на спирката, някаква жена, пътуваща с тролей 9 неведнъж слиза на спирката, кляка и се изхожда по голяма нужда на тротоара на самата спирка. С други думи, сере на улицата посред бял ден. Бърше се с бяла салфетка, залепя я отгоре и си заминава със следващия тролей.
Едно от попаденията й беше на стратегически подбрано място, така че когато тролеят спре и отвори вратите, да скочиш право в тортичката. И то в понеделник сутрин.
Уличните метачки замитат хартийки и фасове, но заобикалят лайното и го оставят да си стои, докато не бъде изтрито от хода на времето и хорските обувки.

Според вестникаря жената е луда, но това е твърде опростенчески поглед върху нещата. Може да е форма на протест. Обмислен, планиран и реализиран граждански протест срещу София и софиянци.
“Да ви сера на спирката да ви сера – казва тя, – на улицата ви да сера, и на понеделника да ви сера, и на центъра на града, и на будката, и на паметника,  и на всичко, що гледате, но не виждате, сера!”

Има право да протестира жената, както намира за добре. Ние какво, да я мразим ли?

Да погледнем с любов на нещата, казвам аз.

Обичам София и софиянци.

 

М-)

 

Leave a Comment