Мелник – котки available

06.10.2008

В събота се вдигнахме на екскурзия до Мелник.  Тръгнахме по обяд.

Не бях слизала с кола в тази посока и по стар навик сбърках пътя още в началото – забих към Перник по хайуея. Осъзнах грешката след пет-шест километра, върнахме се обратно до някакъв светофар – Драгичево. Верният път към Дупница и Благоевград бил отклоненийце надясно.

Надолу уцелвах пътя чак до Сандански. Там си купихме и Пътна Карта На България от една бензиностанция. Разбира се, освен картата питах и разни хора накъде точно е пътят за Мелник. Отклонението било по пътя за Кулата след Техномаркета НАДЯСНО. Аз бих завила наляво, разбира се. Следвайки напътствията на бензинджията, завих надясно, пак надясно, после все направо и в пет вечерта се озовахме в Мелник.

Според други напътствия (от четено по блогове) потърсихме стая за нощувка При Стамена. Самата Стамена ни посрещна, но за съжаление всичко било заето – да бяхме направили резервация предната вечер…

Стамена обаче не ни отпрати. Предложи ни да отидем при леля Надка, стига да можем да се изкачим по стръмното. С Леля Надка се харесахме от пръв поглед и ни настани в една стая до тяхната (в която принципно не пуска хора, освен близки). На долния етаж вече имало настанени други туристи.

По двора клечаха няколко котки. Стаичката беше чиста, хубава, с ябълки на масата. Питахме възможно ли е да пускаме котките в стаята, леля Надка каза Да, стига да искаме. Вълко пощуря от радост, че в нощувката са включени и котки – такова нещо в никой хотел не предлагат.

На снимката – къщичката най-горе, между две дървета се вижда тераската. Истинка мелнишка къща, в която живеят истински хора, От тераската се откриваше чудна гледка към скалите и градчето.

Вечерта се разходихме в градчето, но по главната улица постройките не бяха толкова истински – по скоро бих ги нарекла Възрожденска архитектура 2.0 – с неонови банери на латиница, стърчащи климатици и сателитни чинии. Все още не е замязало на Несебър в съвременния  му ужас, но натам върви.

Вечеряхме в Менчевата Къща катино мезе и пихме наливно мерло. И катиното мезе, и виното бяха страхотни. Прибрахме се и си легнахме още в девет. От много време насам не бях слушала щурци и шум на река. Замайващо е…По нощите заваля и дъжд, още по-дълбоко заспахме.

Сутринта към осем се разбудихме, продължаваше да вали слабо. Леля Надка ни направи турско кафе (не като онова, дето го правят долу по завезенията, а истинско кафе), намаза ни филийки с истинско домашно сладко. Вълко си поигра с котката Шарка и никак, ама никак не ни се тръгваше. Обещахме си по Коледа – Нова година да се върнем пак. Все едно с роднини се разделяхме…

Тръгнахме обратно към София, отбихме към Рупите.

Не бях ходила на Рупите, само митологии съм слушала. Не ми хареса. Светлин, тъпака му с тъпак, поне веднъж в живота си да беше нарисувал нещо свястно, все пак черква зографисва. От стените не ме гледаха икони, гледаха ме безизразни циментови хора. Освен бездарник тоя е и безбожник. Увековечил собствената си суета на свято място.

На входа на комплекса – капанче Бира-Скара. Дъни грозна чалга, смърди на вкиснала разлята бира, мръсни покривки, отвраааааааааат.

Разочаровах се от Рупите.

По пътя обратно спряхме в Кресненското дефиле на кафе. Страхотия….едни ниски облаци, преливат от скалите надолу. Реката бучи, влачи камънье, дървье и пластмаси.

Купихме си буркани Овчо Кисело Мляко. Млякото беше хубаво, кафето беше кофти.

Отминахме Благоевград, решихме да се отбием до Рилския манастир. Валеше, облаците се влачеха буквално по пътя. От Кочериново нагоре по асфалта имаше пясък, кал и нападали камъни.

На самия Рилски манастир освен че валеше (сняг), беше и страшен студ. Увих Вълко освен във всичките му якета и в моето най-отгоре. Разгледахме манастира, обядвахме в ресторантчето зад него. Наснимах мъгливи планини и заснежени дървета.

Мушнахме се обратно в колата, издух парното на мах и потеглихме към София. На Драгичево – безсмислено задръстване. На Владая – пак задръстване, цяла колона вляво от мен движеше в насрещното. Като влязохме в София, на Княжево Вълко се раздрайфа. Разбирам го – на кой не би му се додрайфало от милата ни столица.

Чудна екскурзия беше.

С позволението на леля Надка от Мелник публикувам тук телефоните й за връзка и резервация:

Мелник
Надка и Страхил Филянови
Домашен телефон: 07437-237
GSM Надка: 0887 233 170
GSM Страхил: 0888 544 328

Мое уточнение – къщата е подходяща за спокойни, семейни хора или влюбени двойки, с деца или без деца. Ако смятате да се напивате и да вдигате врява – вървете другаде!

М-)

2 Comments About “Мелник – котки available”

  1. Pebbles says:

    Могли сте да продължите през Перник и Радомир и да се включите пак към Е79 след радомирските села, (20-на мин повече) – спестявате връщането към магистралата и получавате шанса да се “насладите” на най-депресарско-отблъскващите-соц-тип градове в целия им блясък и колорит 😀

  2. Мила Василева says:

    А, не. По този път щях да се озова на Калотина, или на Капитан Андреево, или бог знае къде. Аз магистралата едва уцелвам, та през селата ли…
    М-)

Leave a Comment