Zapiski Point

Според карта от 1927 г. София в посока изток е свършвала на

Орлов мост

“Стара София – Орлов мост”. Масло/платно, 28х28 см.

Орлов мост е построен от арх. Вацлав Прошек, архитект-асистент Йосеф Прошек и инж. Иржи (Георг) Прошек през 1891 г. Металните фрагменти са проектирани и изпълнени от “Вагнер и Биро” АД – Виена. През 1981 г. мостът е реконструиран и добива днешния си вид.

Ако те питат: “Колко лъва има на Орлов мост?”, отговорът е “Четири”. Намират се в долната част на колоните.

Качваме се на файтон и тръгваме на запад към

Софийският Университет “Св. Климент Охридски”

“Софийският Университет”. Масло/платно, 40х30 см.

Софийският Университет “Св. Климент Охридски” е построен по конкурсен проект на френския архитект проф. Анри Бреасон от 1910 г. При реализацията проектът е преработен от арх. Й. Миланов, след което се реализира през периода 1924-1934 г.
Централното крило на сградата на СУ е построено с щедрите дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито бронзови фигури пред входа са дело на  скулптора Кирил Шиваров. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.

През 1940 г. започва разширение с добавяне на две крила към централната сграда. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война забавя строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г.

Учила съм в този университет и това  е една от най-любимите ми софийски сгради.

Пеша през градинката между Народното Събрание и Художествената Академия стигаме до

Храм-паметник “Св. Александър Невски”

“Св. Александър Невски”. Масло/платно, 22х27 см.

Основният камък на църквата е положен на 19 февруари (3 март) 1882 г. Построена е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев, съвместно с арх. Александър Смирнов и арх. Александър Яковлев в периода 1904-1910 г. Представлява кръстообразна петкорабна базилика, заема площ от 3170 кв. м. и може да побере пет хиляди богомолци.

Иконите и стенописите са дело на Антон Митов, Иван Мърквичка, Виктор Васнецов, Болотнов, Савинский, Кисельов, Мясоедов, Бруни, Розентал и мнозина други известни художници.
В днешно време неизвестни художници се събират близо до църквата. Нарисувала съм един от тях в долния десен ъгъл на картината.

На стотина метра от “Св. Александър Невски” е

Църквата “Света София”

“Света София”. Масло/платно, 22х18 см.

Това е най-старата софийска църква – датира от шести век. През шестнадесети век турците я превръщат в джамия, наречена “Сияуш паша джамия”. Две земетресения в началото на деветнадесети век почти я разрушават. Осветена е наново като църква през 1930 г.

В градинката пред църквата пием вода от чешмичката, украсена със статуя на св. Георги Победоносец, дело на Мина Иванов.

Ще отидем да запалим свещички и в

Руската църква “Св. Николай”

Руската църква “Св. Николай”. Масло/платно, 22х27 см.

Построена по проект на руския архитект М. Т. Преображенски през 1912 г. В криптата на църквата е гробът на архиепископ Серафим Соболев. На него се оставят бележчици с молби към светията. Искания за материални блага не се одобряват.

Материалните блага се отпускат наблизо, в

Софийската Пощенска Банка на ул. “Московска” 19

“Софийската Банка”. Масло/платно, 22х27 см.

Проектант на четириетажната постройка е виенският възпитаник архитект Георги Фингов. Построена е през 1912 г.
Горе на фасадата има скулптура на Меркурий (бог на банкери, търговци, крадци и мошеници), с чувал пари.
Днес в сградата се разполагат шефовете на Банка ДСК.

Залагаме  бащина нивичка срещу малък кредит с голяма лихва, за да поживеем с Пурко като граждани, било то и за един ден.

Тръгваме на разходка по

Булевард “Цар Освободител”

“Разходка по Царя”. Масло/платно, 30х40 см.

Сградата на Чиновническото Кооперативно Застрахователно Дружество.
Проектирана от архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Георги Юруков, построена през 1926 г. До нея е Гранд-хотел “България”, а след него –

Царския дворец

“Бал в Царския Дворец”. Масло/платно, 30х20 см.

Преди Освобождението това е било конакът на бейлербея. Преустроен, разширен и превърнат в княжески дворец (по-късно става царски) от арх. Виктор Румпелмайер с помощта на арх. Якоб Хайнрих Майер и арх. Антонин Колар в периода 1880 – 1882 г. Днес е саморазрушаваща се сграда на Националната Художествена Галерия.

Пред входа има огромна локва. Не ни пускат на бала, защото нямаме подходящи дрехи.

Ще обиколим дрехарниците по

Улица “Търговска”

“Улица Търговска”. Масло/платно, 60х40 см.

На мястото на днешната сграда с надпис “Народно събрание”, която допреди двадесет и три години беше Партийния Дом (с петолъчката отгоре), преди Втората Световна Война е имало малки кокетни сградички с малки симпатични магазинчета. Улицата наляво е “Дондуков”, надясно (с трамвая) – жълтите павета. В дъното е двореца, оцелял по чудо след освобождения, войни, преврати и революции.

Ще пренощуваме в

Гранд-хотел “Панах”

“Гранд-хотел Панах”. Масло/платно, 40х30 см.

Първоразрядният хотел “Панах” е построен в края на деветнадесети век по проект на арх. Шванбергер. Разположен на ъгъла на улиците “Дондуков” и “Сердика”. На партера има ресторант и кафе-сладкарница. Просъществувал е до двадесетте години на ХХ век, съборен безмилостно от Застрахователно Дружество “Български Феникс” (високата сграда с птицата отгоре). Днес там се издига Министерският съвет.

“Улица Търговска” Гранд-хотел “Панах” и сградата на Застрахователно Дружество “Български Феникс”. Масло/платно, 30х40 см.

От хотел “Панах” тръгваме надолу по

Булевард “Дондуков”

Гранд-хотел “Панах” и бул. “Дондуков”. Масло/платно, 30х20 см.

Пак е валяло…

Булевард “Дондуков” привечер, след дъжд. Масло/платно, 56×48 см

Вечерта ще гледаме “Криворазбраната цивилизация” в

Народния театър “Иван Вазов”

Народен Театър “Иван Вазов”, привечер. Масло/платно, 27х22 см.

Театърът е проектиран от виенското архитектурно бюро “Фелнер и Хелмер”. Скулптурната украса е на Е. Хегенбард, Ф. Фолк, Боте и Ерман. Построен през 1904-1906 г. на мочурливо място над Кривата река. Опожарен през 1923 г. и реконструиран по проект на арх. Мартин Дюлфер.

Предстои да напуснем Стара София покрай Халите, по бул. “Мария Луиза”, през Лъвов мост и гарата, но нека постоим още малко край фонтана, преди да тръгнем…

Народен Театър “Иван Вазов”, фонтанът. Масло/платно, 40х30 см.

За вас нарисува и разказа Мила Василева (жената с червената рокля в картините).

М-)

*** Част от картините са изложени на тротоара за българско и чуждестранно изкуство пред “Св. Александър Невски” в София.