Колкото и дълга да е опашката – на края завършва с куче.

17.05.2008

Покрай разразилата се истерия за Оная Банка се заговори, че ще се търси наказателна отговорност от хората, разпространяващи злонамерени слухове.

Малко параноя не вреди…

1. Форумският трол.

1.1. Всеки администратор на форум вижда IP адреса на потребителя, пуснал злонамерения коментар. Този IP адрес дава приблизителна информация за интернет-доставчика на трола. Разбира се, тролът може да мине през “анонимно” прокси. Колко хора обаче са наясно как точно да се анонимизират и дали това е наистина пълна анонимност е философски въпрос. Често виждам чисти, неподправени адреси на хора, пишещи от работното си място в държавна институция в работно време.

В случай, че органите на реда искат да разберат физическото местонахождение на трола, те ще се обърнат първо към администратора на форума и ще поискат информация от кой IP адрес е пуснато съобщението. Следващата стъпка е да питат интернет-доставчика, обслужващ конкретното айпи за физическия адрес на потребителя – улица, номер, апартамент, име на абоната или просто да звъннат на админа във фирмата/институцията да им каже кой точно на кое бюро дращи по форумите в работно време. Администраторите на форум биха казали всичко, каквото знаят още при вида на пагоните, а някои интернет-доставчици биха поискали съдебно разпореждане, преди да разкрият лично инфо за потребителите си.

1.2. Да допуснем, че тролът е предпазлив и не пише нито от домашното PC, нито от работа, а от компютърен клуб. Нямам представа дали сега в интернет-кафетата искат да се идентифицираш с лична карта. Дори и да не искат лична карта, при второто ти посещение в този клуб в ъгъла може да стоят хора с тъмни дрехи и тъмни очила.

1.3. Нека допуснем, че тролът пише от лаптопа си в градинката на Оборище, където е хванал безплатно Wi-Fi. Там е почти анонимен, особено ако ползва лаптоп втора употреба, купен от някой битак. Има голяма вероятност на другия ден, когато влезе отново да подкладе дискусията или да прочете другите коментари по темата, в градинката да срещне учтиви хора с немска овчарка, които да се поинтересуват какъв модел лаптоп ползва.

Разбира се, всичко това е възможно, ако тролът се намира в Обеля или Куртово Конаре. Ако живее в Тъксън, Аризона, изобщо няма да му пука дали е анонимен или не.

2. Плюещият блогър.

Той всъщност иска да го забележат. Иска да привлече внимание и трафик (моля ви, клюцайте по адуърдсJ). Иска да е известен, а после се замисля за цената. В неговия случай има две възможности – безплатен блог някъде или негов собствен върху личен домейн.

2.1. За безплатните блогове в общи линии важи написаното в точка 1.1 – разликата е, че органите ще се обърнат към администраторите на Log.Bg, BgLog.Net и прочее глоГви. Биха били затруднени да получат инфо за потребителите на WordPress.com или Blogger, но не е невъзможно.

2.2. Собствен блог върху личен домейн – в повечето случаи е достатъчно да погледнат WHOIS. Хората се отнасят към собствените домейни като към недвижим имот и пишат откровено лични данни – адрес, телефон и т.н. при регистрацията на домейна. В случай, че данните за собственика не са реални, то хостинг-провайдъра би разкрил от кое айпи най-често се поддържа блога. Разбира се, може собственикът да е платил за Privacy на домейна – седем долара на година, може да хоства в Блухост или в Тамбукту – пак не е тотално анонимен. В случай на сериозни престъпления и официално съдебно искане регистраторите и провайдърите биха дали инфо за потребителя.

Извод: Колкото и дълга да е опашката – на края завършва с куче.

П.П. Параноята ме гони яко, щот свалих хейтърската, злонамерена и манипулативна статия за Ония от блога. Дано не ми додат на гости…

Black Sabbath – Paranoid ->

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Leave a Comment