Zapiski Point

Не знаеш к`во е “кутробан”?
И те не знаят.

Известно е, че съм заклета (по)читателка на Кафка и Оруел, да не пропуснем и Владимир Войнович. Обичам и поезията, дорде не речеш.
Една приятелка преди време издаде “Цигари”.

Прекрасна поезия, ама дет` вика Никола Георгиев – не става за пушене.

Аз всеки ден по една стихосбирка най-малко опуквам. Ако бачкам или сме на маса, и две не стигат. Мож` да не ям, мож` да не пия, ама кафе и поезия дъня нон-стоп.

Тия илитерати, дето ги възлюби целокупното народонаселение (над 70% от имащите право на глас се оказаха педерасти, при това педерасти-мазохисти), преди време решиха да обложат изкуствата с яки акцизи. Цените на българската поезия станаха пет лева на книжка.

Два ли, три месеца купувах циклостилни издания от будката до блока, имаше к`вото искаш – кеф ти западноевропейска, кеф ти благоевградска литература, на два и педесе книжката. Разчула се беше тая книжарница, денонощно работеше, викаха й “Циганската”, ватманите абонамент имаха, таксиджии и ушави идваха на опашка за книги тука. Е, видя й се края тъдява… предупредили ги повече нецензурирана поезия да не разпространяват. Сега мор. Пет лева стихосбирката, с издателски номер от българската академия на неуките. И предупреждение с тлъсти букви, че литературата причинява рак.

Бех да му се не види…две седмици, три седмици четох легална литература… сухо. Чей, викам, да ида на пазаря “Кирков”, таз Александрия на ъндърграунд културата.

Влизам в сергиите, домати, шушки, гащи, чурапи, квот искаш. Вървя си, а наоколо симпатични мургави граждани шепнат “поезия, поезия, поезия”. Повечето предлагаха сериозни автори, ама аз предпочитам по-леко четиво. Една библиотекарка с безпогрешен нюх отгатна к`во търся – “оная сладникавата поетеса Ева”. Науши жисиема и запука на сигански “джагала-джугала чатла-патла-мек Ек”. Викам “Кажи му Дуй, ек не стига”. Тя ме изгледа странно, като да е чула котка да лае, ама предаде корекцията.

Вървим надоле (според други карти – нагоре, а според Меркатор – околовръст) и си говорим кое-що. Преди двайсет години, вика циганката, литературата я изнасяхме за Сърбия. Ся я внасаме обратно. Ко да прайш…

На сто метра оттам библиотекарят чакаше с два стека поезия. Мушна ми ги в якето, “Загърни ги хубаво, вика, че да не та фанат”. Иди се обяснявай после, че са ти за четене, не за продаване……..

Като си помислиш, че искаха да забранят четенето на обществени места…

Дет` вика Боби Мръсника – с пръдня свещ да гасиш…