Завършвам годината с първите си натюрморти. Такова нещо никога не съм рисувала, освен гърнетата в училище. Освен предизвикателство се оказа и удоволствие. Този с ябълките се явява втори, първият беше със смокини.
2011-та беше “пейзажна”, рисувах най-вече градски пейзажи от Стара София.
Софийските църкви
Орлов мост
Софийският университет
Царският дворец
Стара София – софийските улици
Народният театър “Иван Вазов”
Роженският манастир
Това беше голямо платно по поръчка от един лекар. Метър на седемдесет, рисувах го със същите четки, с които рисувам и миниатюрите.
Два ветрохода – единия в началото на годината, другия – в края.
На Златнохода носът му не е както трябва, ама като гледам само от някакви гугъл-имиджис, така се омазват нещата. За сметка на това пък облаци и платна станаха чудни.
На морска тема още една, пак поръчка, от началото на годината.
Лалета разни, минзухари и кокичета. Тепърва имам да работя по цветята, там хич ме няма.
Кучешки портрет
Портрет на куче не ми се беше случвало да рисувам, но хората настояваха. При това го искаха на размер метър на метър, в крайна сметка стигнахме до компромис 80х80 см. На долната картинка е снимката на кучето, от която го рисувах.
Завършвам изложбата и годината с една “Златна река” и една прекрасна песен на Силвия Кацарова.
Силвия Кацарова – Бяла Въздишка
Този сняг ще мине,
невидим ще изчезне.
Невидимите бездни,
наивните години.
И само от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.
Може би това е
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен.
Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала.
А аз ще зъзна също
с очи за тебе слепи,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла.








































Може да беше трудна 2011, но беше красива