Иван се наяде с бобена яхния, изгледа новините и си легна. Жена му замърка галено и го прегърна. Иван се оригна и заспа. В стаята се утаи кротка миризма на пръдня и теменужки.
Иван засънува дълъг коридор. По пътеката никнеха варени зеленчуци. От една врата излезе журналист и му показа микрофон. От варените зеленчуци се вдигаше пара. Иван сви наляво и чу подсвиркване. Портретът на Димитров му размаха пръст и каза:”Гиди, мопасанино!”. Иван се подигна на пръсти, та го заплю. Плюнката разяде боята, отдолу се показа Надежда и му намигна. Иван й се изплези и заби надолу. Допика му се…..
Иван седеше в клозета. На вратата се позвъни. Иван се избърса, пусна водата и отиде да отвори. В тъмния коридор стоеше мъж с тъмен шлифер, тъмно бомбе и тъмни очила.
- Добър вечер! – каза мъжът – Аз съм Бертран Таверние и съм дошъл да правя филм за вас.
Иван затвори вратата, заключи и отиде на терасата да пуши.
