Zapiski Point

/************************  Copywrong ************************/
Този текст е художествена измислица от първата до последната дума. Не копирай/цитирай в домашни по литература, в кандидатстудентски теми или разработки по литература или история, или не дай си боже, на кандидатстудентски изпит по журналистика.
/************************  Copywrong ************************/

Това е една история за четири милиона долара, която се е случила в началото на миналия век. Четох я в един стар вестник от 1936-та година, списван от Райко Алексиев. Щях да сканирам вестника и да го постна тук, ама се случи друго, щи разкажа най-долу.

Уважаемият Уинтроп Уйлиям Олдрич, по това време президент на Чейс Манхатън Банк, се бил увлякъл по една млада адвокатка на име Сара Зилберщайн. Адвокатката, за негово нещастие, била голяма палавница, при това с чувство за тумор.
Решила тя да избудалка напористия пръч, па на това отгоре и да припечели некой долар.

В един приятен, слънчев следобед си пийвали мартини в офиса му, гледали към реката и не щеш ли, Сара Зилберщайн замислено продумала:

- Уйлиям?
- Думай, дарлинг – рекъл старият Олдрич – какво мога да направя за теб?
- Нищо не трябва да правиш за мен – отвърнала тя. – Просто си мисля, че утре по това време ти ще имаш огромна пришка на задника.
- Не думай, дарлинг! Как ти хрумна такова ужасно нещо?
- Не знам – отвърнала – просто имам ужасно предчувствие. Искаш ли да се хванем на бас?
- О, скъпа – ухилил се банкерът – с най-голямо удоволствие, но бъди сигурна, че ще загубиш.
- О, скъпи – усмихнала се още по-широко Сара – на драго сърце бих заложила сто хиляди долара, за да те убедя в противното!

Работата станала сериозна. По това време сто хиляди долара са си били цифра, достойна за уважение.

Вързали баса, условили и двама свидетели, подписали една хартия, според която, ако на другия ден в пет часа следобед старият Олдрич има пришка на задника, то той трябва да заплати на младата Сара Зилберщайн сто хиляди щатски долара. Ако ли няма такова нещо, тя ще изтегли от попечителския фонд на нейно име същата сума и ще я преведе по сметката на Олдрич в Ситибанк.

Старият решил да не пие нищо тази вечер. Даже и не ял нищо. Поискал да сменят чаршафите, прегледал ги за дървеници и си легнал. Понечил да се върти в леглото,  но с усилие на волята заспал по корем и не мръднал чак до сутринта.

Станал рано, прекалено рано на другия ден. Не закусил обичайните яйца с бекон и портокалов сок, да не би случайно някоя алергия да връхлети въз нежния му гъз.

Отишъл в банката, но не седнал в кабинета на удобния си стол. Обикалял от етаж на етаж из коридорите, надничал в офисите, но не стъпил в ресторанта. От време на време попипвал своя задник, просто за успокоение… и нищо нямало!

Едва издържал до пет часа следобед.

Точно в пет, в червена рокля, Сара Зилберщайн влязла в кабинета му, придружена от двамата свидетели – удостоверители. Носела ГОЛЯМА лупа.

Смутен донякъде, но и зарадван, Олдрич съобщил:

- Нямам! Нямам никаква пришка на задника! Нямам дори и най-малка пъпчица!
- Нека проверим – наредила адвокатката. – Събуй си панталона!
- Но, скъпа, не ми ли вярваш? – противил се Олдрич.
- Не – отвърнала Сара – не и когато става въпрос за сто хиляди долара, заложени на твоя задник!

Държала лупата в ръка.

Олдрич трябвало да се събуе, нямало как. Разкопчал тирантите, панталонът се смъкнал около глезените му и той вдигнал ръце.
- Ето, виж, по дяволите, нищо ми няма!
- Ела до прозореца, ако обичаш – рекла Сара – и се обърни към светлината.
Олдрич, уважаемият Уинтроп Уйлиям Олдрич се надупил към прозореца. Сара дори не го погледнала и казала:
- Е, скъпи, току-що спечели сто хиляди долара.
- Но ти не ме погледна даже – объркано промълвил Олдрич. – И просто хвърляш тез пари на вятъра?
- Не беше нужно – казала Сара. – Знаех си, че нищо няма да излезе от това… но виж, ей там, отсреща на прозореца, онези журналисти… За всяка днешна снимка на величайшия ти гъз, ще ми платят по сто хиляди долара…

Излишно е да казваме, че Олдрич след туй охладнял към нея, а тя забогатяла кръгло с четри милиона долара.
Така.

А вестникът, от триесе и шестата година, лудият го взе във (банята) да го чете. И моля ти се, пуснал и водата…Той беше стар, ми вика, кво го жалиш… утре ша ти зема Труп и ДваесеичетриФаса…

М-)