Zapiski Point

Улица “Търговска” от стара София е едно от най-красивите места в столицата преди сто години. Рисувам я вече няколко пъти, но не ми омръзва.

Като прототип ми служи тази графика, която пък е рисувана от стара пощенска картичка.

Стара София - улица "Търговска". Графика 30х20 см. Автор - Боян Донев

Мястото е в идеалния център на града. Сградите на картичката са съборени от бомбардировките през Втората Световна Война, а после доунищожени от комунистите. Понастоящем сградата в центъра се явява Партийния дом, прекръстен в наши дни на “Народно събрание” (да не се бърка с основната сграда на Народното събрание, която си е до катедралата “Св. Александър Невски”). На мястото вдясно сега се издигат Президентството и хотел “Шератон”, вляво – Министерския съвет и ЦУМ. Улицата наляво е “Дондуков”, а улицата с трамвая – жълтите павета по посока към царския дворец. Той е единствената сграда от картичката, оцеляла до днес (без оградата и градината отпред). Дворецът се вижда в дъното като силует.

В началото на двадесети век това е била улица с магазинчета и относително ниски сгради – до четири етажа, не повече. Фронтално в средата е входът на “Българска Дрехарница”. Фасадата в лявата част на изображението е на хотел “Панах” - изключително красива сграда във виенски стил, просъществувала до края на двадесетте години на двадесети век.

Първият ми опит да нарисувам улица “Търговска” беше преди доста години, по-точно 2005-та. Темпера върху стара мукава. Сложихме я в някаква стара рамка и я продадохме като “стара картина от неизвестна художничка”. Купи я “видна галеристка”.

Стара София - улица "Търговска". Темпера/мукава. 2005 г.

Видно е, че не съм особено наясно с перспективата, като живопис също не струва кой-знае колко. Сградите не са съразмерни, а трамваят спокойно може да влезе през входната врата на някой от магазините. Трагедия. Първи опит ми е все пак, лошо няма.

Вторият опит, освен че е с масло, не показва особен напредък. Даже е по-зле.

Стара София - улица "Търговска". Масло/платно. 2005 г.

Хотел “Панах” е тотално сбъркан, сградите в центъра (Българската Дрехарница) само бегло наподобяват истината, перспективи, отвеси – ужас. Като живопис – трагедия. Трамваят вече на размер отива към детско влакче. Попът стърчи поне една глава над него. Е, лошо няма… това ми е едва втори опит, всъщност първи с маслени бои. Шедьовърът го купиха някакви хора да го подаряват на Тошо Тошев, от вестник “Труд”. Не знам дали си го е закачил. Аз не бих.

След пет години имам ли развитие?

Трети опит, в малък формат, от лятото на 2010-та. Размер 30х20 сантиметра, маслени бои, платно, рисувано с шпакла (palette knife).

Стара София - улица "Търговска". Масло/платно 30х20 см., 2010 г.

Както може да се очаква – перспективи, пропорции – тотално сбъркани/пренебрегнати. Като живопис обаче ми харесва. Наподобява картина, рисувана от истински художник. Приятна, топла тоналност. Бих си я закачила у дома с най-голямо удоволствие. Надявам се жената, която я купи, да й се радва дълги години.

Апетитът идва с яденето, казват.

Четвърти опит, в по-голям формат, есента на 2010-та. Маслени бои, платно, шпакли, четки, пръсти, мазане с вдъхновение.

Стара София - улица "Търговска". Масло/платно 50х40 см., 2010 г.

Мда. Като перспектива и пропорции – малко по-добре. Като живопис – приятно. Хората за нищо не стават, ама честно казано, не ги умея особено. Трамваят горе-долу върви. По “Търговска” липсват няколко сгради към двореца, ама карай…почнали са да ги бутат. Двореца пък са го преместили стотина метра по-насам. Охххххххххх.
Таз шедьовърност стана притежание на личната колекция на Нейно Превъзходителство Косар Асан Икбал, извънреден и пълномощен посланик на Пакистан в България. Госпожа, дорде не попиташ. Придоби я след зверски, азиатски пазарлък. Трябва да призная, че както живописта, така и търговията не ми се удават никак.

Я пак… пети опит, от тази година. Всъщност от февруари – март 2011.

Пак масло, пак платно, пак относително голям формат – 55х46 см. Тоя път само с четка, без шпакли и мазанье с пръсти.

Стара София - улица "Търговска". Масло/платно 55х46 см., 2011 г.

Сградите са доста близо до действителността. Трамваят все така ме мъчи, пустият му трамвай. Най-после настлах улицата с жълтите павета, че досега ги изпусках. В хвърлените сенки имам направо постижения, особено при сградата вдясно. Като живопис – не мога да преценя. Може би с шпаклата мажех по-добри неща. Хората… ами добре са, в сранение с всички досегашни опити. Особено човекът на терасата. Малко дребничък идва, ама пък фигурката стана много симпатична. Общо осем човека в цялата картина – твърде малко за пазарна улица в центъра на София.

Стара София - улица "Търговска". Масло/платно 70х50 см. Юли 2011.

Стара София през юли. Жегата се усеща. Рисувах я почти месец, за момента това е картината с най-много хора. Ако питаш защо ходят облечени със сака и шапки по разтопените павета – това е заради старовремското разбиране, че на улицата без сако и шапка не можеш да излезеш.

Както и да е… имам още много за развитие. Смятам да я рисувам отново и отново тая улица, докато най-после стигна поне приличното, ако не съвършеното.

Последната картина е изложена на тротоара за българско и чуждестранно изкуство пред църквата “Св. Александър Невски” при Боян.

М-)