Zapiski Point

Легнал си Били с мадама.
По някое време тя пита:
- Аре ве, Били, ше прайм ли нещо?
- Searching, please, wait…
След известно време:
- Аааре ве, Били, не го ли намери най-после?
- Loading, please, wait…
След още малко:
- Били…да не умря ве?
- Restarting….please….wait….

Ако не бяхме в офис, а в ресторант, и ако клиентката не искаше дизайн на корпоративен сайт, а нещо за ядене…

- Добър ден, искам нещо за ядене.
- Какво бихте искали по-точно? Салата…супа…готвено…?
- Ми не знам. Донесете там нещо, да го видим…
Нося три кебапчета, подредени в чиния.
- Кви са тия кебапчета?
- Ами това е стандартно корпоративно ядене…
- Мхъм…тривиално…аз исках нещо по-раздвижено…може ли чинията да се върти, а кебапчетата да подскачат, като ги бучнеш с вилицата?
- Ами може…
- Ами може ли да си сменят цвета? Да стават ту сини, ту зелени?
- Може.
- А бихте ли добавили кетчуп тук, тук и тук?
- Разбира се.
- Момент…какво ядат на онази маса?
- Шкембе чорба с люти чушки.
- Ооо…много интересно…може ли вместо кебапчетата да ми направите чорба…ама да не е като тяхната….вместо люти чушки да има броколи? И да не мирише на чесън, а на ванилия?
Махам кебапчетата, правя чорбата както я иска. Тя я помирисва, разбърква с лъжицата, опитва…
- Не, не ми харесва. Не искам това. Бихте ли направили нещо друго?
- Желанието на клиента е закон за нас…все пак кажете горе-долу какво да бъде…
- Ами нещо уникално…което го няма никъде другаде….
Запържвам парче гума до златисто, поливам го с полиуретанова пяна, нареждам около него фосфоресциращи копчета за риза, нарязвам разноцветни кабели на късо, посипвам със стиропор.
- Амиии…не знам…интересно е…не е ли малко претрупано…може ли нещо по-изчистено?
Нося празна чиния, украсена със стръкче магданоз.
- Ама какво е това??? Само стръкче магданоз?
- Да – отвръщам. – Това е корпоративен дизайн…диетичен….