Миналата година шофирах две хиляди километра, за да видим на живо AC/DC, тази година шофирах само хиляда, за да видим детската ми страст Accept.
Ако питаш дали съм видяла морето – видях го през тераса на блок във Варна, стига ми. Чух и гларусите. Звучат досущ като софийските гларуси.
От Варна до Каварна на отиване – покрай Златни пясъци, Кранево, Балчик (толкова е разбит пътя, че ако изпозастреляме цялата им община барабар с разсилните, ще може да се запълнят с трупове около 20% от трапищата). През Балчик ако минаваш – само с верижна машина.
Каварна си изглеждаше като Каварна всяка година по рок време. Палатки, кебапчийници, много рррррок.
Бяхме взели билети само за неделя, Accept. Пропуснахме Войвод, че малко късничко пристигнахме, а аз имах нужда от кафе. Влязохме за Primal Fear, много читава група, обърни им внимание, ако не си ги чувал.
Primal Fear - Kavarna Rock Fest 2010
След тях излязоха Annihilator. Слушала съм ги в гимназията, то тогава се надпреварвахме кой по-извратен. Ся съм културна. Снимах ги за протокола, иначе ги слушах с половин ухо и гледах бънджи скоковете от автокран, организирани за най-безмозъчната част от публиката. Като притъмня, неколцина ги хвана шубе от тъмното и не скочиха.
Annihilator - Kavarna Rock Fest 2010
Annihilator - Kavarna Rock Fest 2010
Бънджи скок от автокран - Kavarna Rock Fest 2010
Бънджи скок от автокран - Kavarna Rock Fest 2010
Най-после, в тъмното, прозвуча интрото на Metal Heart. Убийствено откриване. Озвучаването беше отлично, звук по-добър от на Сонисферата, макар и не толкова мощен. Accept се понесоха като земетръс. Изсвириха почти всички любими парчета (без Son Of A Bitch), както и да е. Видимо се кефеха и свиреха не като за последно, а като да са се родили отново. Майната му на Удо. Mark Tornillo чудесно го замества, а в новия албум, който излиза през август, ще се окаже, че го измества.
Wolf Hoffmann изнесе невероятни сола – и той свири класика, за разлика от Ричи обаче не се олива с предкласика. Музика за душата. Китарата му очукана, като да е преживяла сто кръчмарски сбивания. Самият Хофман, за разлика от оня превзетак Мъстейн, се усмихваше непрекъснато и очевидно свиреше за нас, за теб и за мен. Има перфектни зъби, пустият му немец, чак до мъдреците.
Следват снимки със сапуниерата и видео от телефониерата.
Accept - Wolf Hoffmann - Kavarna Rock Fest 2010
Accept - Mark Tornillo - Kavarna Rock Fest 2010
Accept - Kavarna Rock Fest 2010
Accept - Kavarna Rock Fest 2010
Accept - Kavarna Rock Fest 2010
Accept - Kavarna Rock Fest 2010
Видео
Към полунощ завършиха с Balls To The Wall, без фойерверки, без простотии. Барабанистът хвърли една от палките в моята посока, но ако исках да я хвана, трябваше да прегазя момче и малко дете, така че я оставих на тях, нека се радват.
Пихме кафе ъгейн, след което подкарах обратно за Варна, но не през Балчик, поврага им оврага. Минахме през Кичюу (варненско произношение на Кичево). Пътят беше приличен, на места без маркировка.
Връщане към София – след около два часа сън станахме, че братото беше на бач първа смяна, решихме да го закараме до Повеляново. Проваляново, индъстриъл яко, оставихме братото, той съвестно ме упъти да карам натам, после натам, а като стигна до едно т-образно кръстовище, да фана надясно. На тъобразното кръстовище фанах наляво, щот съм овца, а някой овен е турил табела там, че София е наляво. Да оставим настрана въпроса, че трябва да ми посочваш с ръка кое е ляво и кое – дясно. Нейсе. Карах, карах, бааааааааси, китна родина, минахме през Ветрино, после Нови пазар, о, ай лове Нове Пазар, на няколко километра след него табела София – надясно. Свивам надясно и скивам, че има и друга табела, огромна, София – направо. Бааааааа, спирачки, обратен завой, фащам според по-голямата табела, след двайсе метра скивам отдолу магистралата, БААААХТИ табелите и навигацията и държавата, още един обратен завой и опсааааа, най-после на магистралата.
Да не си мислиш, че тая мангистрала стига до София – нье. Стига до ОМъВъ няколко километра по-надоле. Спряхме да пием кафе. Гледам в кафето някакъв корпоративен педал, ама от типа “ефективният менажер”. Такива лекета ше ги познаеш по ризата с къси ръкави, панталон с ръб и обувки с вид на прегорели мекици. Дъвче сандвич прав до бара, все едно работа върши. Еле имаше и неколцина металисти и рокери, за смрадост на душата моя.
Айде лумбуррр по междуселските пътища в посока София. Къде Търново ми се допи кафе ъгейн, спряхме на някакъв Петрол при Шереметя. Кафе нямаха, всъщност нищо, съдържащо кофеин, пуших на сухо и снимах изглед към Царевец между някакви храсталаци. Облачно.
Велико Търново - Царевец
В самото проклето Търново усуквахме според временни табели и трапища да нацелим транзита за София. Чух ,че днес били открили някакъв пътен възел. А дано случиш на гладко ти поне.
Малко след Търново ни заваля, тихо и кротко, на места поройно двеста километра до София. Прибрахме се живи и здрави, слава Богу.
**************************************************************************
Родна педерастия – Музикаутор. 100 хиляди ирански шиити да ви шийнат изпълнителния директор, кърлежи ненаситни!
