Поезия

Забравени лица

"Дъжд" - Боян Донев, 1992

  Забравени лица На някога близки хора Се размиват в дъжда зад прозореца. Процежда се хлад. Синкава влага Покрива думи отдавна изречени Ехо отеква Зиморничаво Скъсва се наниз перли Разпиляват се, Потъмняват В ъглите изсечени. Скърца врата, напомня Дъски прогнили очакват Стъпки отдавна Отминали. © Мила Василева, 2016

Continue »