На живо това се наблюдава в Актуално.Ком

Аве спрете се с тия телефони, веееееееее

Направих едно скромно календарче размер А3 за 2009. Снимката е моя, от концерта на WASP в Ловеч това лято, свирят невероятното

I Wanna Be Somebody

Календарът с качество за печат (PDF 300dpi размер A3 420х297мм 19МВ) можеш да свалиш от тук:

Downloaded a total of 197 times

Безплатна услуга. Няма особени екстри (флипбукът се разлиства малко дървено), но има няколко ценни предимства:
1. Няма дразнещи реклами върху картинките
2. Работи елементарно - качваш pdf и то го обръща в книга.
3. Лесно за вграждане в сайт или блог превю - като това тук.
4. Лимит - до 500 страници или 100 МВ
Недостатък - ако pdf файлът има по-особени шрифтове, не се рендват коректно. Обръщай текстовете в криви и проблем няма.
Подходящо за графомани и прочее издатели на субкултура.

Снимката е направена в парка при Народния театър. Него ден снимах и други, не толкова красиви гледки…

Пак в парка при Народния театър, от страната на БНБ.

Последната е снимана на кръстовището на бул. “България” и “Димитър Несторов”, по обяд в събота.

М-)

“We want information, information, information.”
“Who are you?”
“The new number two.”
“Who is number one?”
“You are number six.”
“I am not a number, I am a free man.”
“HAHAHAHAHAHAHAHA.”

I’m on the run, I kill to eat.
I’m starving now, I’m feeling dead on my feet.
Going all the way, I’m nature’s beast.
Do what I want, I’ll do as I please.

Run! Fight! To breathe! It’s tough!
Now you see me (haha!) Now you don’t.
Break the walls, I’m coming out.

Not a prisoner I’m a free man,
And my blood is my own now.
Don’t care, where the past was,
I know where I’m going…Out!

If you kill me, it’s self-defense,
If I kill you, then I call it vengeance.
Spit in your eye, I will defy,
you’ll be afraid when I call out your name.

Run! Fight! To breathe! It’s gonna be tough!
Now you see me, and now you don’t.
Break the walls, I’m coming out.

Not a prisoner, I’m a free man,
And my blood is my own now.
Don’t care, where the past was,
I know where I’m going.

I’m not a number, I’m a free man,
Live my life where I want to.
You’d better scratch me from your black book,
’cause I’ll run rings around you.

[Solo]

Not a prisoner, I’m a free man,
And my blood is my own now.
Don’t care where the past was,
I know where I’m going.

I’m not a number, I’m a free man,
Live my life where I want to.
You’d better scratch me from your black book,
’cause I’ll run rings around you.

Not a prisoner, I’m a free man,
And my blood is my own now.
Don’t care where the past was,
I know where I’m going.

W

а това е единично лю

V

Купих си днес ботушки от магазин Тendenz на ул. “Екзарх Йосиф” 9А - срещу Синагогата (София). Много хубави ботушки, велурени, с козинка, мекички, топлички. Дадоха ми и гаранционна карта:

Обух ги моментално и отидохме да пием кафе на Халите. След пробег около 300 метра ботушките започнаха да се късат:

Върнах се в магазина и поисках или да ми ги сменят с друг чифт, или да взема друг модел вместо тях, или да ми върнат парите. Не би трябвало да е проблем, защото не ми бяха пуснали касова бележка и реално продажба не беше отчетена в документен вид. Отговорът беше:

- Да, наистина са се скъсали, ама това е, защото сте ги носили. И не можем да ги вземем обратно, защото сте ги носили…можете да ни ги оставите, ние ще ги занесем в офиса, и в срок от десет дни….

Нататък не слушах.

Взех си чисто новите ботушки, ще ги занеса на кварталния обущар, да ги закърпи за един следобед и

НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СИ КУПЯ НИЩО ОТ TENDENZ или от Търговеца СтарАлианс ЕООД.

На вниманието на данъчните: В този магазин не ми беше издадена касова бележка при покупката на ботушките.

Темата е с фиксирана широчина 980 пиксела, три колони, шест сайдбара. Картинката в хедъра се сменя в зависимост кое време на денонощието е и кой ден от седмицата. Ориентира се по времето на сървъра, ако хостваш в Америка, а живееш във Факистан, редактира се само един ред във файла daytime-pic.php - има коментар на място.

Сайдбаровете са Widget-ready, подредени както следва:

Сайдбар 1 - горе над съдържанието. предвиден за реклами - два банера 468х60 (левият на гадсенсето, десният на някой твой братчед).

Сайдбар 2 - цялата лява колона. Широчина 160 пиксела.

Сайдбар 3 - цялата дясна колона. Широчина 300 пиксела.

Сайдбар 4 - долу в дъното. Предвиден за един голям leaderboard 728×90

Сайдбар 5 - горе в средната колона. Предвиден за една малка лентичка гадсенце с връзки 468х15 пиксела.

Сайдбар 6 - долу в средната колона. Предвиден за една малка лентичка гадсенце с връзки 468х15 пиксела.

Трябва да знаеш, че гадсенцето позволява до три елемента с текстови/картинни реклами + до три елемента с връзки на една страница.  Не слагай повече - файда йок.

Темата е w3c valid XHTML&CSS, докато не я омажеш с плъгини и прочее изгъзици. Работи в Мозила, ИЕ7 + ИЕ6, Опера и Хром без да мръдне.

Приложен е оригиналният .psd файл за картинките в хедъра, ако искаш да смениш надписи или друго.

Ако мразиш зелено, лесно можеш да я оцветиш в каквото пожелаеш. Отвори файла style.css с Notepad или Dreamweaver, Find-And-Replace-All #006600 с предпочитания цвят - кодовете можеш да намериш на сайта w3schools.

Ползвай със здраве

М-)

Downloaded a total of 43 times

Не бях слизала с кола в тази посока и по стар навик сбърках пътя още в началото - забих към Перник по хайуея. Осъзнах грешката след пет-шест километра, върнахме се обратно до някакъв светофар - Драгичево. Верният път към Дупница и Благоевград бил отклоненийце надясно.

Надолу уцелвах пътя чак до Сандански. Там си купихме и Пътна Карта На България от една бензиностанция. Разбира се, освен картата питах и разни хора накъде точно е пътят за Мелник. Отклонението било по пътя за Кулата след Техномаркета НАДЯСНО. Аз бих завила наляво, разбира се. Следвайки напътствията на бензинджията, завих надясно, пак надясно, после все направо и в пет вечерта се озовахме в Мелник.

Според други напътствия (от четено по блогове) потърсихме стая за нощувка При Стамена. Самата Стамена ни посрещна, но за съжаление всичко било заето - да бяхме направили резервация предната вечер…

Стамена обаче не ни отпрати. Предложи ни да отидем при леля Надка, стига да можем да се изкачим по стръмното. С Леля Надка се харесахме от пръв поглед и ни настани в една стая до тяхната (в която принципно не пуска хора, освен близки). На долния етаж вече имало настанени други туристи.

По двора клечаха няколко котки. Стаичката беше чиста, хубава, с ябълки на масата. Питахме възможно ли е да пускаме котките в стаята, леля Надка каза Да, стига да искаме. Вълко пощуря от радост, че в нощувката са включени и котки - такова нещо в никой хотел не предлагат.

На снимката - къщичката най-горе, между две дървета се вижда тераската. Истинка мелнишка къща, в която живеят истински хора, От тераската се откриваше чудна гледка към скалите и градчето.

Вечерта се разходихме в градчето, но по главната улица постройките не бяха толкова истински - по скоро бих ги нарекла Възрожденска архитектура 2.0 - с неонови банери на латиница, стърчащи климатици и сателитни чинии. Все още не е замязало на Несебър в съвременния  му ужас, но натам върви.

Вечеряхме в Менчевата Къща катино мезе и пихме наливно мерло. И катиното мезе, и виното бяха страхотни. Прибрахме се и си легнахме още в девет. От много време насам не бях слушала щурци и шум на река. Замайващо е…По нощите заваля и дъжд, още по-дълбоко заспахме.

Сутринта към осем се разбудихме, продължаваше да вали слабо. Леля Надка ни направи турско кафе (не като онова, дето го правят долу по завезенията, а истинско кафе), намаза ни филийки с истинско домашно сладко. Вълко си поигра с котката Шарка и никак, ама никак не ни се тръгваше. Обещахме си по Коледа - Нова година да се върнем пак. Все едно с роднини се разделяхме…

Тръгнахме обратно към София, отбихме към Рупите.

Не бях ходила на Рупите, само митологии съм слушала. Не ми хареса. Светлин, тъпака му с тъпак, поне веднъж в живота си да беше нарисувал нещо свястно, все пак черква зографисва. От стените не ме гледаха икони, гледаха ме безизразни циментови хора. Освен бездарник тоя е и безбожник. Увековечил собствената си суета на свято място.

На входа на комплекса - капанче Бира-Скара. Дъни грозна чалга, смърди на вкиснала разлята бира, мръсни покривки, отвраааааааааат.

Разочаровах се от Рупите.

По пътя обратно спряхме в Кресненското дефиле на кафе. Страхотия….едни ниски облаци, преливат от скалите надолу. Реката бучи, влачи камънье, дървье и пластмаси.

Купихме си буркани Овчо Кисело Мляко. Млякото беше хубаво, кафето беше кофти.

Отминахме Благоевград, решихме да се отбием до Рилския манастир. Валеше, облаците се влачеха буквално по пътя. От Кочериново нагоре по асфалта имаше пясък, кал и нападали камъни.

На самия Рилски манастир освен че валеше (сняг), беше и страшен студ. Увих Вълко освен във всичките му якета и в моето най-отгоре. Разгледахме манастира, обядвахме в ресторантчето зад него. Наснимах мъгливи планини и заснежени дървета.

Мушнахме се обратно в колата, издух парното на мах и потеглихме към София. На Драгичево - безсмислено задръстване. На Владая - пак задръстване, цяла колона вляво от мен движеше в насрещното. Като влязохме в София, на Княжево Вълко се раздрайфа. Разбирам го - на кой не би му се додрайфало от милата ни столица.

Чудна екскурзия беше.

С позволението на леля Надка от Мелник публикувам тук телефоните й за връзка и резервация:

Мелник
Надка и Страхил Филянови
Домашен телефон: 07437-237
GSM Надка: 0887 233 170
GSM Страхил: 0888 544 328

Мое уточнение - къщата е подходяща за спокойни, семейни хора или влюбени двойки, с деца или без деца. Ако смятате да се напивате и да вдигате врява - вървете другаде!

М-)