24 Cracks - High Resolution Adobe Photoshop Brushes

Четки за Adobe Photoshop. 24 пукнатини, висока резолюция.

Можеш да напукаш бетон

Напукан бетон

Ангелина

Напукана Ангелина

или картина

Напукана картина

Фри даунлоуд и енджой.

>>> 24 Cracks Adobe Photoshop Brushes (169) >>>

М-)

"Сладко II". Натюрморт с дюли, орехи и ябълки. Масло/платно, 40х30 см.

Завършвам годината с първите си натюрморти. Такова нещо никога не съм рисувала, освен гърнетата в училище. Освен предизвикателство се оказа и удоволствие. Този с ябълките се явява втори, първият беше със смокини.

"Сладко". Натюрморт с дюли, орехи и смокини. Масло/платно, 33х24 см.

2011-та беше “пейзажна”, рисувах най-вече градски пейзажи от Стара София.

Софийските църкви

"Стара София - църквата Света София". Масло/платно, 22х16 см.

"Стара София - църквата Света София, есен". Масло/платно, 22х16 см.

"Стара София - църквата Свети Седмочисленици". Масло/платно, 22х16 см.

"Стара София - Руската църква". Масло/платно, 16х22 см.

"Стара София - Св. Александър Невски". Масло/платно, 16х22 см.

Орлов мост

"Стара София - Орлов мост". Масло/платно, 22х27 см.

Софийският университет

"Софийският университет, привечер". Масло/платно, 40х30 см.

"Софийският университет, есен". Масло/платно, 27х22 см.

Царският дворец

"Стара София - Царския дворец, есен". Масло/платно, 30х20 см.

Стара София – софийските улици

"Стара София - улица Търговска, лято". Масло/платно, 70х50 см.

"Стара София - бул. Дондуков, лято". Масло/платно, 40х30 см.

"Стара София - площад Свети Крал". Масло/платно, 30х20 см.

"Стара София - ул. Батенберг". Масло/платно, 27х22 см.

"Стара София - бул. Цар Освободител". Масло/платно, 22х27 см.

Народният театър “Иван Вазов”

"Стара София - Народния театър, есен". Масло/платно, 27х22 см.

"Стара София - Народния театър, фонтанът.". Масло/платно, 40х30 см.

"Стара София - Народния театър, фонтанът. Есен". Масло/платно, 40х30 см.

Роженският манастир

Това беше голямо платно по поръчка от един лекар.  Метър на седемдесет, рисувах го със същите четки, с които рисувам и миниатюрите.

"Роженският манастир". Масло/платно, 100х70 см.

Два ветрохода – единия в началото на годината, другия – в края.

"Залез с ветроход". Масло/платно, 60х40 см.

"Златноход". Масло/платно, 35х50 см.

На Златнохода носът му не е както трябва, ама като гледам само от някакви гугъл-имиджис, така се омазват нещата. За сметка на това пък облаци и платна станаха чудни.

На морска тема още една, пак поръчка, от началото на годината.

"Момчето и морските звезди". Масло/платно, 40х30 см.

Лалета разни, минзухари и кокичета. Тепърва имам да работя по цветята, там хич ме няма.

"Лалета". Масло/платно, 30х40 см.

"Кокичета и минзухари". Масло/платно, 18х24 см.

Кучешки портрет

Портрет на куче не ми се беше случвало да рисувам, но хората настояваха. При това го искаха на размер метър на метър, в крайна сметка стигнахме до компромис 80х80 см. На долната картинка е снимката на кучето, от която го рисувах.

"Ариа". Портрет. Масло/платно, 80х80 см.

Ариа.

Завършвам изложбата и годината с една “Златна река” и една прекрасна песен на Силвия Кацарова.

"Златната река - зима, изгрев слънце". Масло/платно, 50х35 см.

Силвия Кацарова – Бяла Въздишка

Този сняг ще мине,
невидим ще изчезне.
Невидимите бездни,
наивните години.
И само от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.

Може би това е
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен.

Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала.
А аз ще зъзна също
с очи за тебе слепи,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла.

Четки

Дърпаш лист хартия от принтера, автоматичното моливче от бюрото на колежката и си готов.
Total cost – нула лева нула стотинки.

Правиш грешки, търпиш развитие. Трябва ти гума.
Вместо да идеш да обядваш, отиваш в книжарницата на ъгъла и си купуваш гума. На връщане си купуваш кафе.
Total cost – един лев.

Трупаш опит, трупаш рисунки, хартията в принтера свършва. Колежката си иска моливчето.
Вместо да  идеш да обядваш, отиваш в книжарницата на ъгъла и си купуваш пакет хартия за принтер и автоматично моливче. На връщане си купуваш кафе.
Хартия шест лева, моливче – левче.
Total cost – седем лева.

Развиваш се, искаш нещо различно.
Прибираш се у дома, пребъркваш раничката на детето и му взимаш водните боички и блокчето. То писва, почвате да дърпате, то побеждава.
Заспиваш късно, ставаш рано, минаваш през книжарницата на ъгъла и купуваш комплект водни боички и блокче за рисуване. Закъсняваш за работа.
Водни боички – пет лева, блокче за рисуване – три лева. Total cost – осем лева + удръжка от заплатата и мъмрене.

Минава време.

Безработен си. С последната заплата не отиваш на море.

Отиваш в “Слънчоглед”
и купуваш кутия моливи за сто и седем лева.
Скицник за петнадесет лева.
Етюдник за сто и шестдесет лева.
Паничка за терпентин – седем лева.
Шишенце терпентин – пет лева (заради шишенцето), шише терпентин (за да си преливаш в шишенцето) – седемнадесет лева.
Малко настолно стативче – петнадесет лева, и голям настолен статив за тридесет и осем лева. И двата са прекрасна изработка.

Излизаш от Слънчогледа и отиваш при рускинята до ЦУМ. Купуваш голям триножник за шестдесет лева. Десетина платна опънати на подрамки за стотина лева. Махаш се оттам и

отиваш на “Шипка” 6.
Купуваш си четки Talens Rembrandt Pure Kolinsky (самурени). Една такава четка, номер седем – петдесет лева. Номер три – деветнадесет лева.
Купуваш тридесет-четиридесет различни цвята маслени бои Talens – Rembrandt и Van Gogh. От седем до четиридесет лева за една тубичка.

Total cost – тотално си вътре.
Похарчил си последната си заплата, източил си всичко от дебитната си карта, ходил си до банката и си изтеглил предсрочно депозита. Купил си само най-необходимото.

Прибираш се у дома, подреждаш всичко на дюшемето в хола, правиш си кафе, вадиш китарата от гардероба и изсвирваш Paint It Black.

http://www.youtube.com/watch?v=9rJeYZkjmAk

Хуйопродавницата на бул. Дондуков / Стара София

Научаваме от любимия вестник “Дневник”, че е внесен законопроект за чистотата на българския език. Според него трябва да се премахнат всякакви чуждици  и да се заместят с наши си, чисто български думи. В дискусията мнозина опитваха да намерят точния български еквивалент на “секс шоп”.
В София преди сто години такъв магазин се е наричал “хуйопродавница”. На картината по-горе виждаме хуйопродавницата на бул. “Дондуков” (днес там има клон на банка ДСК).
Някои възразяваха, че в хуйопродавниците се продавали и други работи и предлагаха различни версии. Ами то и в хлебопродавниците се предлага не само хляб, а и питки, ама никой не ги нарича “питкопродавници”.

***********************************

Криза

Продавач в хуйопродавница се оплаква, че оборотът много спаднал.
- Криза… Хората вече не влизат тук… Ходят на пазара и купуват тиквички!

Продавач на пазара се оплаква:
- Криза… Само по една тиквичка купуват, и избират, избират….

Бизнес-модел

Лежа си аз по нощите, гледам си телевизия, прехвърлям от канал на канал. Цъкам с дистанционното, цъкам, бе да му се не види, не фата. Отивам амен у телевизора, пак цъкам, пак не фата. Батериите на дистанционното заминали.
Пу, мааму начи. Де да търся батерии посряд нощ?
Денонощен магазин къде, къде… а, ми хуйопродавницата отсреща! Те хляб нямат, ама батерии на сто процента ша имат.
Нахлувам ени чехли и отивам.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Батерии имате ли, от волт и половина?
- Имаме! Алкални, мноо хубави и мноо дълго издържат!
- Дай ми две батерийки.
- Добре, ама ние само в комплект с хуй ги продаваме…
…………………………………………
От време оно та до ден днешен,  квото и да ти продават, все гледат покрай него и някъв хуй да ти набутат….

М-)

Надписи по сградата на БАН (фотомонтаж)

Елементарен фотомонтаж – графити върху стена на известна сграда.

Снимаш каквото ти душа иска (или дърпаш от нета, ако не ти се обикаля в жегата). Вкарваш във фотошопа. Правиш нов празен лейър върху снимката. С инструмент Четка, леко пухкави краища, пишеш с мишката каквото ти е на сърце, с какъвто цвят искаш. Добре е да има някаква правописна грешка, за по-голяма достоверност. Multiply на лейъра с надписа върху долния със снимката, Саве фор веб и си на шест. Остава единствено да го пратиш по медиите.

М-)

Плъх върви по улица "Врабча" в София

Софийски плъх

Днес по улица “Врабча” вървеше плъх. Може и малко куче да беше, ама с тази опашка – едва ли.

Уточнение за хората, които не са от София – улица “Врабча” е съседна на улица “Московска”, на която се намира Столична община и резиденцията на софийската кметица г-жа Фандъкова.

М-)

***********************

Битиви отразиха новината докато взема един душ.
Вестник “Дневник” – също.

***********************

Това е фотошопски монтаж. Майтап да става.

Нарочно не го изпипах перфектно (не се съмнявайте, че бих могла). Размер на язовец и (не)хвърлени сенки са достатъчни ключове да се усети човек, че снимката е лепена и мазана. Текстът към снимката също е ключ за този, който може да чете.

Сега се замислете – колко може да се вярва на снимки, на камери, на медии, на политици и народ.

Само за протокола – наистина има плъхове с подобни размери, питайте гугел. Ако може да се вярва на гугел, разбира се…

Поздрави за цялата аудитория на “Дневник” и бичиви.

М-)

Прочетете и Етичния Кодекс на Дрън-Дрън.

Тазгодишното музиакално събитие, наречено Sofia Rocks, което първоначално трябваше да е в Банкя и послеследствено преместено на цесекарския стадион в Борисовата градина, напълни душицата ми метълска до връхчетата на косата.

Малко за организацията – традиционно българско кастово разделение по цени на билети и сектори. Ние си го знаем, затова си взехме фронт-ъф-стейдж билети, този път бяха кръстени Standing Fan Pit (надписът на входа на стадиона гласеше  Standart Fan Pit, каквото и да значи това). Хората по трибуните и назад във втората секция праволежащи с гаранция не са видели нищо. Особено тези, които бяха на слънчевата страна на трибуните – освен че са се изпекли в буквалния смисъл, слънцето им е блестяло право в очите, така че първите три групи само са ги слушали. Видеостени нямаше.

Цесекарския стадион не става за нищо, онзи в Каварна е десет пъти по-добър.

В пет следобед откриха Шеки анд тхе Блоодрайн (тоз човек не можа ли да измисли по-читаво име на групата си?). Добре забиват момчетата, гледали сме ги и друг път да подгряват, май WASP.  В България няма бъдеще, така че пичове, мислете за нещо на север. Далеч на север.

Sheky & The Bloodrain

След тях излязоха Slade. Готина група с готина музика.

Slade

Малко  почивка – покрай една от оградите имаше хвърлен някакъв найлонт, полегнахме върху него, като на плаж. Феновете отчаяно търсеха сенчица, ако ще и колкото пръст да е тънка. Видяхме семейство с три чавета, облечени в еднакви тениски на Джудас, от най-малкото до най-голямото.

Семейство Judas

До нас имаше една фенка с мноо яка гривна.

Яка метълска гривна

Saxon забиха здраво. Саксонски метъл. Спомних си една от първите ми касети, имах на нея Motorcycle Man.

Saxon

Доста хора се чудеха защо, да му се не види, бяха поканени Mike & The Mechanics. Името е бегло познато, но както те самите казаха, едно от най-въртяните по Националното радио. Напомнят ти някого? Другата група на Майк се казва Genesis. Звучаха разкошно и на живо.

Снимки от пудриерата

Mike & The Mechanics

Mike & The Mechanics

и видео от тилифона.

http://www.youtube.com/watch?v=t7fapPNgtP8

Като попримръкна, бяхме успяли да се пребутаме доста напред, на около пет метра от оградата на сцената. Видимост – ограничена. Около нас едни високи потни българи, какви ги е майка раждала…

Към девет – девет и половина излязоха Whitesnake. Силно, ама много силно се надявах да открият с BURN. Даже започнаха с подобно интро, но уви… друго парче. Ковърдейл беше със същата риза като от тоя клип на BURN. Пееше брилянтно и поддържаше много жив контакт с публиката, за съжаление повече в далечния край на сцената. Не можах никаква читава снимка да му направя. Видеото е на Fool For Your Loving (тилифоня не издържа на басдетонациите).

Whitesnake

Whitesnake

Whitesnake

Някакви пияни идиотчета взеха да се блъскат зад нас, когато започна Still Of The Night. Има такава привичка сред някои квазиметъли – да се мятат наляво-надясно и да разблъскват хората. До мен стоеше един грамаден човек, дето много се вбеси и ги насмете, стана мазало. Десетина му скочиха, обаче тоя беше като булдозер. Успя да ги укроти за две-три песни. После пак се замятаха и пича се махна, не че не можеше да ги убие, всъщност щеше да ги изтрепе, ако беше останал.

http://www.youtube.com/watch?v=d9RisMHeaxk

Барабанистът направи чудесно шоу, удряше палките така, че да отскачат във въздуха и после ги ловеше (в повечето случаи успяваше). Джон Бондзо Бонъм, почти.

Ковърдейл завърши с едно изключително интимно изпълнение на Soldier Of Fortune – акапелно. В сърцето на публиката бръкна. Велик. ВЕЛИК.

Почна се едно чакане да преподредят сцената за Джудас. По уредбата вървеше ейсидиси, да ни поддържа живи. Мен кръста вече ме болеше зверски, краката ми бяха порядъчно изпотъпкани. Няма мърдане, а сме излезли да седнем някъде, после щяхме да седим отзад и да подсмърчаме.

Към единадесет и половина вечерта Джудас излязоха. Най-после. Сцената беше доста дълбока, така че за хората по трибуните групата е била почти невидима. Метълски декор – провесени дебели вериги, някакви индъстриъл инсталации. Горелки бълваха пламъци, лазери светкаха, димки чадеха. Като пиротехника беше много по-слабо от рамщайнското изпълнение миналата година, ама той лудия германец си е дипломиран пироман.

Два часа як Джудас, Роб Халфорд пищеше като  в най-добрите си години, публиката пищеше още повече. Китаристите успяваха да пробият басдетонатора, общо взето много добър саунд. Изсвириха си половината Металогия, за жалост без Jawbreaker – това беше другото парче, което много исках да чуя на живо, освен БЪРН.

Judas Priest

Judas Priest

Judas Priest

Judas Priest

Judas Priest

И видео – Turbo Lover. Турбо изпълнение.

http://www.youtube.com/watch?v=O8uC6veM1R8

Към два часа през нощите свършиха. Излизането от стадиона беше кажи речи толкова трудно, колкото и излизането в чужбина по соцвреме. Шибани организатори, шибано шибани тъпи копелета селски от цървулска охранителна фирма. Както и да е.

Към четири сутринта си се прибрахме у дома, за късмет асансьорът работеше (in the still of the night).

Вдъхнових се и композирах две семпли песнички в Бу мажор и Бу минор.

Тази в Бу мажор е  заредена с позитивна енергия и много подходяща за пеене сутрин, при започване на работа. Може да ти оправи деня за седмица напред. Текстът съвпада с нотите, така че е лесен за помнене.

Нотите се обозначават както следва:
Бу – долно Бу.
Бу – средно Бу.
Бу – горно Бу.

******* Рок в Бу мажор ***********

Буууууууу Буууууууу
Буууууууу Буууууууу
Буууу Буууу Буууу Буууу
Буууу Буууу Буууу Буууу
Буу Буу Буу Буу Буу Буу Буу Буу
Буу Буу Буу Буу Буу Буу Буу Буу

Припев:
Бу Бу Бу Бу Бу Бу Бу Бу Бу Бу Бу Бу Бу Бу Бу Бу
/два пъти/

****** ръкопляскания *******

Можеш да импровизираш, на места да пееш Бу-диез или Бу-бемол, а също и да правиш вибрато.

Песничката в Бу минор е по-тъжна и е подходяща за съботите, в които се отработват понеделници. Опитай да вземеш най-долното Бу, което можеш и по-горе от средно Бу не качвай. Буусарското настроение налага и съответната поза (обронваш глава на бюрото на една страна, крака проточваш на друга).

******* Буус в Бу минор ***********

Буууууууууууууууууууууууууууууууу

Буууууууууууууууууууууууууууууууу

Буууууууууууууууууууууууууууууууу

Буууууууууууууууууууууууууууууууу

Бу.

****** ръкопляскания *******

По мои наблюдения колегите са склонни да изслушат песничката в Бу мажор до първия припев включително, но тази в Бу минор утрайват само до средата на първия куплет. Не само че не ръкопляскат, ами хвърлят разни предмети и крещят да спреш да бучиш най-после.
В този случай им кажи, че това е изкуство, че мозъците им са се втечнили от чалгия и евтина ракия и им хвърляй предметите обратно, докато продължаваш да пееш. Ще си освободиш пространство най-малко два етажа околовръст.

А, и да не забравиш да се запишеш с телефона и да пуснеш изпълнението в тубата…

На картинката – уличен буусар изпълнява буус в Бу минор. Минувачите са измрели на две пресечки околовръст.

Уличен буусар

М-)

***********************************

Басистът ни пропя и сега се чудим – друг басист ли да търсим или вокал…

Стара София - улица Батенберг. Масло/платно 22х18 см.

Стара София - булевард Цар Освободител - сградата на Чиновническото Дружество. Масло/платно 22х27 см.

Стара София - Руската църква, масло/платно 18х24 см.

Св. Александър Невски - масло/платно, 14х18 см.

Стара София - Княжево, масло/платно 30х20 см.

Картините са изложени на тротоара за българско и чуждестранно изкуство пред църквата “Св. Александър Невски” при Боян.