Zapiski Point

Manowar е любимата група на Вълко. Бях му обещала концерта още през пролетта. Бълнува го месеци наред.

Седмица преди концерта зарових из нета за квартира в Каварна. Всичко заето. Алтернатива се яви Кранево, което е на около 40 километра от Каварна. Резервирах една “боксониера” там за 50 лева на вечер.

В събота сутринта в 4 часа потеглихме за морето, за да стигнем възможно по-рано. В Кранево се озовахме следобед в четири.

Концертът на Manowar

Вечерта в осем влязохме в Каварна, където любезни пътни полицаи ни казаха да спрем където намерим, стига да не пречим на движението. Паркирах почти извън града, до табелата “Каварна“. Фрашкано навсякъде с хора, коли, мотори, не можеш да се разминеш.

Влязохме на стадиона в края на загряването от HolyHell. Чух нелошо изпълнение на Dream on (Aerosmith). Тълпи народ, пред сергиите за бира лисичи опашки, пред тоалетните – също. Имаше само един щанд за безалкохолно, с най-малката опашка. По тревата налягали метъли, смучат бира, на места се носеше мазна воня на марихуана.

Имаше щандове с оригинални сувенири на Manowar – тениски, нашивки, дори детски камиончета-играчки – копия на големите менъуорски камиони. Задължително беше да взема за Вълко една тениска – оказа се, че се разграбват страшно бързо и са останали само L-size. Разбира се, размерът нямаше никакво значение в случая и детето порасна най-малко десет сантиметра, след като му я облякох.

Вълко с фланелката на Manowar

В десет без десет вечерта обявиха началото на концерта и амбициозната идея да поставят рекорд на Гинес за най-дълъг концерт. Леко се притесних от това, но се надявах да не е повече от три часа. Уви…

Започнаха със сравнително бавни парчета, звукът беше добре, всичко беше хубаво. С Вълко успях да вляза до средата на стадиона, по-близо до сцената не можех да стигна. За снимки и дума да не става – сапунерката не хваща нищо от това разстояние. Надявам се някой ден да се сдобия с читав апарат + 300 мм. обектив, че да мога да снимам от пейките.

Концертът вървеше чудесно почти до полунощ, когато започнаха технически проблеми и взе да се губи звук много гадно – ту вокалът, ту някой друг заглъхваха от време на време. Към това се прибави и друг проблем – групата взе да губи идеалния синхрон, особено в бързите парчета. Предполагам, че се напиха (през цялото време пиеха бира на сцената, вероятно и по-твърди питиета). Joey DeMaio поднесе обичайните си изпълнения в стил “Полетът на бръмбара”, само че свиреше прекалено бързо и ги поомаза.

В един момент китарната импровизация премина в ужасно виене и микрофония, които едва не ми спукаха тъпанчетата. По-късно разбрах, че Джой скъсал струните на баса и демонстрирал как може да свири без струни. Според други Ерик Адамс свирел на две китари. При всички случаи беше Отвратително.

Отвратта придоби и други измерения – Ерик Адамс задрънка простотии от сорта “Искам да чукам всички български момичета, да изпия всичката бира и ракия” и прочее. Вълко разбира английски доста добре, така че трябваше да отговоря на въпросите му с “Абе напиха се като кучета”. Доповръща ми се от групата в този момент.

Исках да си тръгваме, но Вълко настояваше да стоим, докато не изсвирят оная боза “Короната и пръстенът” (никога не съм го харесвала това парче). Стана два часът, два и половина, не знам колко стана, егати, на чужд гръб и два рекорда на Гинес са малко…забравиха се.

Стигнаха най-после до финал – изпяха българския химн заедно със Софийската Филхармония. На български. Да се просълзиш от умиление просто…

След химна НАЙ-ПОСЛЕ изсвириха “Короната и пръстенът”, на фона на изключително красиви фойерверки – зарята ми хареса наистина. Получи се зрелищен финал и с облекчение си тръгнахме след четири часа и половина рекорд на Гинес. Не очаквах да продължат, но след това са свирили още половин час.

Това беше концерт, с който можеш да се фукаш на приятели “Бях на оня якия концерт на Manowar, дето поставиха рекорда, мноо яко, ааааааа, мноо яко”. Бих добавила – и отвратителен при това.

Концертът на Alice Cooper

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Alice Cooper - Каварна 2008

На следващата вечер бяхме на концерта на Алис Купър. Чувствително по-малко публика, успяхме да се наместим на около десет метра вдясно от сцената и да видим отблизо наистина качествено шоу.

Свириха перфектно, без да се лигавят, без да говорят простотии, истинско удоволствие бяха и за гледане, и за слушане.

Зрелището беше впечатляващо, жалко, че не можах да наснимам всичко. Алис Купър смени десетина костюма, аксесоарите му бяха най-разнообразни – патерица, шпага, палка като на мажоретка и какво ли не още.

На една от песните размяташе някаква кукла в естествен ръст, би я, хвърля я, направо я попиля. След това по подобен начин се отнесе с жива танцьорка.

Alice Cooper - Каварна 2008. Алис с куклата

Alice Cooper - Каварна 2008. Алис с куклата

Alice Cooper - Каварна 2008. Алис с куклата

По едно време изкара на сцената една бебешка количка, повози я насам-натам, попя на бебето, после се ядоса, смлати го с един чук, наръга го с нож и го вдигна за ножа – брутално. Бебето беше кукла, разбира се.

Дойдоха някакви хора, омотаха го в усмирителна риза, а дано се укроти, той обаче продължи да пее и да се мята. Докараха една истинска бесилка на сцената, обесиха го.

След обесването изпя още две или три парчета (Poison беше едното) и с това свърши. Нямаше бис, не беше и нужно. Два часа прекрасен концерт, забележително шоу, никакви простотии. Alice Cooper ми спечели сърцето.

За третата вечер беше концерт на Slayer, но на тях не ходихме. Слушах ги в тийнейджърските си години, даже помня някои парчета от South Of Heaven. Сега бяхме изтощени и физически, и психически, щеше да ни дойде много.

Да може Цонко да покани догодина Rammstein и AC/DC, радостта ще е голяма.

М-)