RAMMSTEIN – Ядрената Експлозия Sonisphere Sofia 2010

24.06.2010

За такива концерти човек взема отпуска, а за след концертите — болнични.

Разбихме се — нямам крака, нямам кръст, нямам ръце, нямам врат, нямам уши, глава нямам, мозък също. Снимах колкото можах със сапунерката и с един телефон (видеото е с него). Да снимаш такъв концерт с телефон е като да мериш температурата на ядрена експлозия с живачен термометър. Той просто се пръсва.

Ден Първи

С тахи слязохме до Булбанк, оттам бавно и плавно задвижихме към стадиона. Още нямаше един часа, седнахме да изядем по една пържола на мавзолея. Дадоха ни пластмасови ножове и вилици и ни взеха 17 лева за две пържоли, едни пържени картофи, една малка бира и един студен чай. Загубиха ни като клиенти, но балъци много, шси хванат други.

На самия стадион тълпата не беше като на ейсидиси на влизане, иначе организацията същата. В два и половина отвориха и хлапетията презглава се втурнаха да се наредят на оградата. Тъпата охрана се поинтересува нося ли парфюм в чантата, щото било забранено внасянето на парфюми. Не се разправях, излъгах, че не нося и влязохме. Кретения.

Успяхме да се наредим дибидюс срещу барабаните, на около три метра навътре от оградата. Почти идеално, само че не и при перспективата да прекараме девет часа на това място.

Българската група Bastardolomey откриха. Добре свирят момчетата, готин вокал, басистът беше много ефектен, с коса до кръста, дори норвежец би му рекъл “Евалла!”. На моменти бегло ми напомняха Motorhead, но наистина бегло. Важат.

Bastardolomey - Sonisphere Sofia 2010

Bastardolomey – Sonisphere Sofia 2010

Първи от четирите големи излязоха

Anthrax

Имам особени симпатии към тях още от детските ми години и сега не ме разочароваха. Имах чувството, че това са мои близки хора, приятели от квартала, които свирят специално и персонално за мен. До голяма степен това впечатление създаде вокалът Joey Belladonna, чистокръвен индианец от племето ирокези. Това ми е и най-хубавата снимка от целия фест.

Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna – Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Първото парче беше Caught In A Mosh, създадено през онази 1987-ма година, когато тук още жвакахме дъвки “Идеал” и носехме дънки “Панака”. Тоя албум тогава се записваше тайничко в едно частничко звукозаписно студийце, среду пет кинта живкови пари. Една касета TDK струваше 10 лева на оказиона. Изсвириха също Indians и I Am The Law. По едно време Беладона нахлузи индианска корона от пера и пребяга по сцената, но за толкова кратко, че не успях да го снимам.

Трябва да отбележа, че Anthrax единствени почетоха паметта на Dio с Heaven&Hell първата вечер. Никоя от другите групи не направи това.

Веселяци. Чудесна група, чудесно изпълнение, обичам ги.

Scott Iann - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Scott Iann – Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Rob Caggiano and Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Rob Caggiano and Joey Belladonna – Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna – Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna – Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna – Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna – Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Frank Bello - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Frank Bello – Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Докато Anthrax бяха на сцената, грееше слънце. Жжжега, хлапетията се бяха изпосъблекли голи, вонеше на познай какъв парфюм… Бирата, когато се изпарява през порите на човешка кожа, може да убие кон на по-малко от два метра разстояние. Между нас нямаше дори двадесет сантиметра.

Anthrax си тръгнаха, започна саундчека за Megadeth, заоблачи се. В момента, ама в същия момент, в който

Megadeth

излязоха на сцената, леденият ад се отвори над нас и ни удари як порой с градушка. Трая точно първите две песни, не разбрах кои бяха, най-вероятно Hangar 18 и още някоя. Борех се с проклетия дъждобран от два лева, за който ти трябват два квадратни метра да го разгънеш и да му нацелиш ръкавите. Нямах два метра, наоколо се лееха дъжд, град, пот и бира, станах вир-вода за нула време. Снимки ли…какви снимки, то очилата ми се бяха омазали, нищо не виждах.

Понамаля ужаса към третата песен, поукротиха се и лапетата, та успях да щракна няколко кадъра. Групата се беше дръпнала доста навътре в сцената, контакт с публиката — почти никакъв, заради дъжда или заради темерутщина, кой да каже. Жалко, защото основно заради тях дойдохме първия ден.

Megadeth - Sonisphere Sofia 2010

Megadeth – Sonisphere Sofia 2010

Megadeth - Sonisphere Sofia 2010

Megadeth – Sonisphere Sofia 2010

Dave Mustaine - Megadeth / Sonisphere Sofia 2010

Dave Mustaine – Megadeth / Sonisphere Sofia 2010

Dave Mustaine - Megadeth / Sonisphere Sofia 2010

Dave Mustaine – Megadeth / Sonisphere Sofia 2010

Малко видео от телефона:

 

 

След Megadeth дъждът спря. Идваше ред на Slayer, те не представляваха интерес за мен, така че се измъкнахме от мелето и отидохме да поседнем малко. Буквално ни изпопремазаха, аз с кой акъл бях боса по сандали, убий ме, не знам. За щастие нямам счупени пръсти на краката. Ето поглед отстрани към Slayer и облаците от бурята, снимано само за протокола.

Slayer - Sonisphere Sofia 2010

Slayer – Sonisphere Sofia 2010

Slayer - Sonisphere Sofia 2010

Slayer – Sonisphere Sofia 2010

Slayer - Sonisphere Sofia 2010

Slayer – Sonisphere Sofia 2010

Назад бях с кафето. Бях пила у дома сутринта, но определено кофеин не ми достигаше в късните часове. Тръгнах да търся кафе — гледаха ме като изтрещели. Кока-кола, питам, нямате ли, или нещо друго, съдържащо кофеин? Тц. Предлагаха ми конска пикоч (каменица) или говежда такава (red bull). Не ща. Пих вода.

С тоалетните положението беше опасно.
Нямаше никакви походни тоалетни за няколкото хиляди човека, платили билети за front of stage. Трябваше да се оправят с default кенефите на стадиона. Наздраве за организаторите.

Slayer се махнаха най-после, промъкнахме се пак към сцената, но не толкова близо, колкото в началото. Някъде в плътната среда бяхме.

Малко ще се отклоня тук, преди да продължа със снимките. Спорът

Кой е по-добрият — Metallica или Меgadeth

няма решение. Мнозина обвиняват Металика в комерсиализъм, донякъде са прави. В същото време те се държат изключително дружелюбно и топло с публиката, за разлика от гъзарията, да я наречем с друга дума — темерутщината на Мегадет. Въпреки това Мегадет са ми по-близки, заради няколкото песни, които приемам много лично — Angry Again и A Tout Le Monde. За Symphony Of Destruction и до ден днешен смятам, че е едно от най-тежките парчета в метъла, правени някога, с един от най-уникалните рифове и (не)случайното съвпадение на точно този риф с трите срички на името на групата. Чу ли публиката как пееше Ме-Га-Дет, Ме-Га-Дет, А Мега-Мега-Дет. Металика и до ден днешен не са измислили такава композиция. Освен Seek And Destroy, но нали ти казах кой е свирил тогава с тях? Кой е измислил жестокото соло? Мъстейн.
Другият “проблем” на Мегадет, който ги поставя на второ място, са политическите и (анти)социални текстове на много от песните. Не са толкова затрогващи, колкото лично-трагичните балади на Металика, съответно няма на кво да ревеш, като се напиеш. Реви на Hangar 18, оплаквай зеленото извънземно, ако щеш. Трябва наистина яко да се напиеш за което. Всъщност…отчели са се с A Tout Le Monde. Няма по-подходящо парче за рязане на вени.
За историята с Napster и Metallica по-добре да не отваряме дума.

Както и да е, преди концерта смятах, че би трябвало хедлайнери да са Мегадет, искаше ми се да е така, но наистина по-добрите за това бяха Металика. Признавам, да.

И така,

Metallica

направиха добро шоу. Държаха се сърдечно, не бяха пияни, не говореха глупости, пяха и свириха с истинско чувство и емоция. Имаше огромна видеостена зад тях, операторите се стараеха наистина много, но основно снимаха Хетфийлд и Улрих, Трухильо едва успях да го хвана в характерна поза. Като упрек към тях мога да отправя единствено това, че не обелиха и дума за Дио. Срамота.

Повечето снимки са всъщност това, което се вижда на видеостената, доста далеч бяхме за обсега на сапунерката. Видеото е от телефона.

Metallica - Sonisphere Sofia 2010

Metallica – Sonisphere Sofia 2010

Lars Ulrich - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

Lars Ulrich – Metallica / Sonisphere Sofia 2010

Robert Trujillo - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

Robert Trujillo – Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield – Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield – Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield – Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield – Metallica / Sonisphere Sofia 2010

Истински уникалното изпълнение за вечерта беше Am I Evil, за което излязоха и четирите групи на сцената и го изсвириха заедно, в перфектна хармония. Звучеше като симфоничен оркестър (в добрия смисъл на думата).

Ето видеото:

 

И закриването на вечерта — Seek And Destroy (познато ни още като Сийке, не стой!)

 

**********************************************

Ден Втори от Sonisphere Music Festival Sofia 2010 — The Judgement Day

Пак отидохме към два и половина, влязохме лесно. Изобщо не се натискахме да сме в предните редици, въпреки че си бях обула ботуши този ден.
Откриването беше на

Skre4

българска група с голям потенциал и ясно изразен собствен стил. Помня още когато ги даваха сутрин по БНТ с онова готино парче “…весели хора с лопати на рамо, седем без десет е, ставаме рано…” Изпяха го, за мое голямо удоволствие. Ето снимчица:

Skre4 - Sonisphere Sofia 2010

Skre4 – Sonisphere Sofia 2010

Това синьото вдясно Фендер ли е? Може би да.

Първите две групи за втория ден бяха Stone Sour и Alice In Chains. Отбелязвам ги само за протокола.

Stone Sour

Stone Sour - Sonisphere Sofia 2010

Stone Sour – Sonisphere Sofia 2010

Alice In Chains

Алис-Ин-Чейнс имат своята публика, но аз не съм от тях. Не че свирят лошо, просто няма какво да ме закачи.

Alice In Chains - Sonisphere Sofia 2010

Alice In Chains – Sonisphere Sofia 2010

Alice In Chains - Sonisphere Sofia 2010

Alice In Chains – Sonisphere Sofia 2010

Трети за вечерта бяха

Manowar

Да, Manowar. Любимите на сума хлапетии (включително и на Вълко) Крале-На-Метъла, яки мъжаги с кожени доспехи, пеещи за кръв, пот и битки с мечове. Чакани с нетърпение от половината стадион. Аз ги очаквах по-скоро с досада, като се надявах този път да не са пияни и да свирят що-годе прилично, ако не добре.

Изсвириха точно четири (или пет?) парчета, като не ни спестиха микрофониите, за щастие не цял час, а само десет минути виене в колоните. Не бяха кьоркютук пияни, на тях им трябва много, така че се разбираше какво свирят.

Joey DeMaio изнесе реч на съвсем разбираем български колко много ни обича, попита и колко от хората са дошли на стадиона заради Manowar. Отговориха му мощно да, освен хлапетиите има и доста големи хора с лапешки акъл.

Да не ме разбереш погрешно — говоря за тях така не за друго, а заради тотално глупавите им текстове на тема войни и кланета. Кингс-Ъф-Метъл, тенекиджии. Като музика наистина правят зашеметяващи песни, само да не бяха текстовете. Ма кво говоря, аз харесвам политическите изцепки на Мъстейн, същата кретения. Трябва да призная, че имат две песни, които наистина ми харесват — Violence And Bloodshed и Bridge Of Death. Намирам и двете за великолепни композиции. Не изсвириха нито една от тях, ама простено да им е.

Joey DeMaio почете подобаващо Dio. За втората вечер те бяха единствените, които казаха “Почивай в мир, братко!”. Изпълниха Heaven&Hell с много дълбоко чувство, Ерик Адамс буквално върна от небитието незабравимия глас на Рони.

Почивай в мир, Дио.
Трябваше да си тук с нас тази вечер.
Ние бяхме с теб. Няма да те забравим.

И какво? След още една песен Manowar си тръгнаха от сцената. Публиката крещеше, искаше още, искаше поне Короната И Пръстена…и я получи.

Пуснаха The Crown And The Ring на запис.

Толкова за Manowar. Няма да спорим кой е по-добър басист — Джой ДиМайо или Робърт Трухильо. Или поне не точно сега.

Ето и малко снимки:

Manowar - Sonisphere Sofia 2010

Manowar – Sonisphere Sofia 2010

Manowar - Sonisphere Sofia 2010

Manowar – Sonisphere Sofia 2010

Ако музиката на Manowar по скорост, звук и сила е сравнима с картечница Gatling…

…еквивалентът на ядрена експлозия са…

RAMMSTEIN

Единствената група (освен Pink Floyd), чиито албуми слушам от край до край. И това при положение, че нямат (всъщност в две или три песни доняяяяяяяякъде поне мъничко имат) китарни сола. А аз съм луда на тема Ричи Блекмор и Ангъс Янг, както и по белите, черните (и червените) Фендери. Обяснението може да бъде това, че всъщност музиката на Рамщайн е китарно соло от начало до край. Великолепно композирано соло.

Доживях да ги видя и чуя на живо.

Невероятен звук, пак да повторя, като от ядрена детонация, плътен, пронизващ, вибриращ, завладяващ, люлеещ, разтърсващ, носещ…чувството не може да се опише с думи, или аз не намирам такива.

Невероятно изпипано шоу, пиротехника и ефекти през цялото време, в перфектен синхрон с музиката.

Стори ми се, че е крайно недостатъчно да правя само снимки, исках да запиша всичко на видео. Как да ми дойде на ум, че идеята да записвам това с телефон е като да меря температурата на ядрения взрив с кухненски термометър…

Както и да е. Телефонът ми служеше и като перископ, защото бяхме доста назад в тълпата, а всички непрекъснато скачаха. Дори и видеостените не можех да видя през по-голямата част от времето.

На една от най-любимите ми песни — Haifisch, Flake тръгна с надуваема лодка да “плава” по публиката. Идеше ми да се разрева, ама исках и да гледам, и да снимам освен това.

Снимките не блестят с кой-знае какво качество, видеото е направо трагично, затова е най-добре следващия път да се вдигнеш и да дойдеш да ги видиш и чуеш НА ЖИВО. Те са неописуеми и незаписваеми.

RAMMSTEIN - Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN – Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN - Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN – Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN - Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN – Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN - Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN – Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN - Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN – Sonisphere Sofia 2010

Видео

 

 

 

 

 

 

 

 

Не разбрах кога свършиха два часа. Не исках да свършват тези два часа. Стори ми се твърде кратко. Не чувствах умора, въпреки че не чувствах нито ръцете, нито краката, нито главата, нито която и да е част от тялото си.

Завършиха с Ich Will.

***********************************************

На никой не му се тръгваше, то и излизането от стадиона беше организирано кошмарно, сякаш нарочно са се старали да преградят с тенекии всички възможни пролуки, така че 60 хиляди души да се изпотъпчат порядъчно в няколкото стълбищенца на псевдонационалния ни стадион.

Докато чакахме тълпата да се поразреди и поизтече, направих няколко снимки (с любезното съгласие и позиране, разбира се) на

Един Истински Фен На Metallica

Един Истински Фен На Metallica

Един Истински Фен На Metallica

Един Истински Фен На Metallica

Един Истински Фен На Metallica

Да не речеш, че съм снимала педераст някакъв …момчето си беше космато навсякъде…

След всичко и всички остана това:

After Sonisphere Sofia 2010

After Sonisphere Sofia 2010

Хълмове от пластмасови боклуци и езера от разлята бира.

Точно като след Свършека На Света…

М-)

Leave a Comment