Ако питаш дали съм видяла морето -- видях го през тераса на блок във Варна, стига ми. Чух и гларусите. Звучат досущ като софийските гларуси.

От Варна до Каварна на отиване -- покрай Златни пясъци, Кранево, Балчик (толкова е разбит пътя, че ако изпозастреляме цялата им община барабар с разсилните, ще може да се запълнят с трупове около 20% от трапищата). През Балчик ако минаваш -- само с верижна машина.

Каварна си изглеждаше като Каварна всяка година по рок време. Палатки, кебапчийници, много рррррок.

Бяхме взели билети само за неделя, Accept. Пропуснахме Войвод, че малко късничко пристигнахме, а аз имах нужда от кафе. Влязохме за Primal Fear, много читава група, обърни им внимание, ако не си ги чувал.

Primal Fear - Kavarna Rock Fest 2010

След тях излязоха Annihilator. Слушала съм ги в гимназията, то тогава се надпреварвахме кой по-извратен. Ся съм културна. Снимах ги за протокола, иначе ги слушах с половин ухо и гледах бънджи скоковете от автокран, организирани за най-безмозъчната част от публиката. Като притъмня, неколцина ги хвана шубе от тъмното и не скочиха.

Annihilator - Kavarna Rock Fest 2010

Annihilator - Kavarna Rock Fest 2010

Бънджи скок от автокран - Kavarna Rock Fest 2010

Бънджи скок от автокран - Kavarna Rock Fest 2010

Най-после, в тъмното, прозвуча интрото на Metal Heart. Убийствено откриване. Озвучаването беше отлично, звук по-добър от на Сонисферата, макар и не толкова мощен. Accept се понесоха като земетръс. Изсвириха почти всички любими парчета (без Son Of A Bitch), както и да е. Видимо се кефеха и свиреха не като за последно, а като да са се родили отново. Майната му на Удо. Mark Tornillo чудесно го замества, а в новия албум, който излиза през август, ще се окаже, че го измества.
Wolf Hoffmann изнесе невероятни сола -- и той свири класика, за разлика от Ричи обаче не се олива с предкласика. Музика за душата. Китарата му очукана, като да е преживяла сто кръчмарски сбивания. Самият Хофман, за разлика от оня превзетак Мъстейн, се усмихваше непрекъснато и очевидно свиреше за нас, за теб и за мен. Има перфектни зъби, пустият му немец, чак до мъдреците.

Следват снимки със сапуниерата и видео от телефониерата.

Accept - Wolf Hoffmann - Kavarna Rock Fest 2010

Accept - Mark Tornillo - Kavarna Rock Fest 2010

Accept - Kavarna Rock Fest 2010

Accept - Kavarna Rock Fest 2010

Accept - Kavarna Rock Fest 2010

Accept - Kavarna Rock Fest 2010

Видео

www.youtube.com/watch?v=EQXZaKAW7p4

www.youtube.com/watch?v=iM9H3OTxQFU

www.youtube.com/watch?v=0soJIo3bKGs

www.youtube.com/watch?v=XjauM93lIsk

www.youtube.com/watch?v=eAOTv8wP6Ts

www.youtube.com/watch?v=SQ1Cr-fD5hg

www.youtube.com/watch?v=8AiTxf0DFX4

Към полунощ завършиха с Balls To The Wall, без фойерверки, без простотии. Барабанистът хвърли една от палките в моята посока, но ако исках да я хвана, трябваше да прегазя момче и малко дете, така че я оставих на тях, нека се радват.

Пихме кафе ъгейн, след което подкарах обратно за Варна, но не през Балчик, поврага им оврага. Минахме през Кичюу (варненско произношение на Кичево). Пътят беше приличен, на места без маркировка.

Връщане към София -- след около два часа сън станахме, че братото беше на бач първа смяна, решихме да го закараме до Повеляново. Проваляново, индъстриъл яко, оставихме братото, той съвестно ме упъти да карам натам, после натам, а като стигна до едно т-образно кръстовище, да фана надясно. На тъобразното кръстовище фанах наляво, щот съм овца, а някой овен е турил табела там, че София е наляво. Да оставим настрана въпроса, че трябва да ми посочваш с ръка кое е ляво и кое -- дясно. Нейсе. Карах, карах, бааааааааси, китна родина, минахме през Ветрино, после Нови пазар, о, ай лове Нове Пазар, на няколко километра след него табела София -- надясно. Свивам надясно и скивам, че има и друга табела, огромна, София -- направо. Бааааааа, спирачки, обратен завой, фащам според по-голямата табела, след двайсе метра скивам отдолу магистралата, БААААХТИ табелите и навигацията и държавата, още един обратен завой и опсааааа, най-после на магистралата.

Да не си мислиш, че тая мангистрала стига до София -- нье. Стига до ОМъВъ няколко километра по-надоле. Спряхме да пием кафе. Гледам в кафето някакъв корпоративен педал, ама от типа “ефективният менажер”. Такива лекета ше ги познаеш по ризата с къси ръкави, панталон с ръб и обувки с вид на прегорели мекици. Дъвче сандвич прав до бара, все едно работа върши.  Еле имаше и неколцина металисти и рокери, за смрадост на душата моя.

Айде лумбуррр по междуселските пътища в посока София. Къде Търново ми се допи кафе ъгейн, спряхме на някакъв Петрол при Шереметя. Кафе нямаха, всъщност нищо, съдържащо кофеин, пуших на сухо и снимах изглед към Царевец между някакви храсталаци. Облачно.

Велико Търново - Царевец

В самото проклето Търново усуквахме според временни табели и трапища да нацелим транзита за София. Чух ,че днес били открили някакъв пътен възел. А дано случиш на гладко ти поне.

Малко след Търново ни заваля, тихо и кротко, на места поройно двеста километра до София. Прибрахме се живи и здрави, слава Богу.

**************************************************************************

Родна педерастия -- Музикаутор. 100 хиляди ирански шиити да ви шийнат изпълнителния директор, кърлежи ненаситни!

Предвид утрешното събитие, а именно концерта на Megadeth, Anthrax и останалите, не е зле да вземеш няколко урока по китара от самия Dave Mustaine.

Symphony Of Instruction

www.youtube.com/watch?v=-sSIbEIFObM

Symphony Of Destruction

www.youtube.com/watch?v=wUO0oicF0gA

Китарни рифове

www.youtube.com/watch?v=PFfaVTGxbaY

www.youtube.com/watch?v=MGwXx7VoCIA

www.youtube.com/watch?v=Cj4tQvyqTHo

Малко биографични данни за Dave Mustaine:

Роден на 13 септември 1961, американец, познат като китарист, композитор и вокал на Megadeth. Живее в Сан Диего, Калифорния.

Започва да свири на китара в края на седемдесетте години на миналия век. Първата група, в която се изявява, е Panic.

През 1981 се присъединява към Metallica като солокитарист. Прекарва около две години с тях.
През 1983-та го изхвърлят от групата заради “тежка алкохолна и наркотична зависимост, агресивно поведение и персонална непоносимост с Джеймс Хетфилд.
Голяма грешка от страна на Metallica, по мое мнение.

През лятото на 1983-та Дейв сформира Megadeth. След несполуки с няколко вокала той се нагърбва и с пеенето освен солокитарата. Печеливш ход.
През май 1985 излиза първият им албум Killing Is My Business…And Business Is Good!

Оттам нататък…
Peace Sells… but Who’s Buying? -- Октомври 1985
So Far, So Good… So What! -- Януари 1988
Rust in Peace -- Септември 1990
Countdown to Extinction -- Юли 1992
Youthanasia -- Октомври 1994
Cryptic Writings -- Юни 1997
Risk -- Август 1999
The World Needs a Hero -- Май 2001
The System Has Failed -- Септември 2004
United Abominations -- Май 2007
Endgame -- Септември 2009

Официален сайт на групата:
www.megadeth.com

Бяхме непосредствено до тях.

www.youtube.com/watch?v=AlsLfvEmGwA

То ни се яде, ни се пие, на кой му е притрябвало.

Изчезнат, примерно, Кандински и Малевич…мигар някой би забелязал…
Изчезнат всички картини, фотографии, рисунки, скулптури, сградите замязат на кубчета (те и сега повечето така)…на кой толкова биха му липсвали…човечеството ще го преживее без особен проблем.

Изчезнат всичките театри…чудо голямо… я идем два пъти годишно на театър, я не…за опера и балет да не говорим.

Изчезнат всички книги, и хартиени, и електронни…останат да речем само митническите сборници и данъчните такива…бе на кой му пука коя е Кафка, а Вазов е отвратителен, само мъчат децата…ако изчезнат учителките по литература, тогава ще настане празник повсеместен…

Дотук се справяме чудесно без тъпото изкуство, така де, на кой му е притрябвало…ни се яде, ни се пие.

Вземе накрая, изчезне и музиката. Всичката, ама всичката музика. Пънку и той ще зайде, малко след Ози. Чалгата последна ще умре в мъки с пяна на уста, ама и тя…

Представи си го само тоя свят…без трошичка изкуство…иначе ядене и пиене колкото искаш…

Снимките този път са малко по-читави, макар че пак друсаше яко и трудно фокусирах.

Искам да ни окупират западняците!!!

М-)

За втори път съм на техен концерт, емоцията е невероятна. Миналата година в Ловеч ми се стори твърде кратко, сега ми се стори още по-кратко, макар че продължи близо два часа.

От близо месец загрявам в колата само с техни песни, за да мога да зея смислено на концерта, а не да муча само ААА УООООООО А ИИИИИ ОООООО АИИИ.

Значи…

Изобщо не си и помислих да карам Вълко с количката на тоя концерт, тук сме Булгария. На конче, както обикновено. Паркирах на половин километър от зала “Христо Ботев” в нещо кално.

Край залата осветление никакво, можеш да се пребиеш като куче. Тъпата охрана на влизане искаше да изхвърля бутилката с вода за Вълко (малко половинлитрово шишенце), но аз бях бойно настроена и не се съгласих. Влязохме вътре, където ни поискаха ЕГН-тата (за мен и детето). Не ми обясниха смислено за какво са им, нито дали имат право да ги събират, съответно им дадох измислени такива. Попитах какво биха сторили за нас в качеството ни на хора с увреждане, момичето се замисли, викна “Иване, настани хората”, Иван мина с нас пет метра, влезе в залата, посочи ни с благороден жест седалките и рече “Настанявайте се!”. Друго не съм и очаквала. You know what? Loud Concerts sucks!

Носи се сладка воня на ганджа, примесена с кисела воня на туборг. Вътре се продава само и единствено бира – никакво безалкохолно, нито минерална вода. You know what? Tuborg  sucks!

Купих на Вълко оригинална тениска – 50 кинта, по-скъпо от тениските на AC/DC в Атина, ама тва щото ние сме с по-висок стандарт от гърците.

Загряваща група се явиха Sheky & The Bloodrain. Справиха се чудесно, макар че стилът им не ми допадна твърде. На това отгоре до средата на изпълнението мислех, че вокалът е жена – гласът ми се стори определено женски, а и нали съм кьорава, гледам нещо русо и къдраво се мятка там. Точно ги захвалих, че един път да видя жена вокал, дето не се прави на Таря Турунен, и то взе, че се представи като Ивайло. Бря, викам, тая мадама мноо яка…и след малко се съблече. Сори, Ивайло, че те взех за друго, ама съм и кьорава, и глуха. Жив и здрав да си.

Шеки-И-Кървавия-Дъжд завършиха с изпълнение на Whole Lotta Love на Zeppelin, яко. Много яко. Имат бъдеще тия момчета, но не в тъпата ни родина.

W.A.S.P. откриха експлозивно с On Your Knees, продължиха с I Don`t Need A Doctor  и куфежът стана тотален. Вълко ми се мяташе на раменете, за целия концерт го свалих да седне само три пъти. Морските пехотинци да ми ядат ботушите – два часа да държиш на конче 30 кила куфеещо хлапе, върху хлъзгав от бира под и пияни добичета наоколо, блъскащи се в теб.

Най-яко се размазах на Chainsaw Charlie – това определено е концертно парче. Свят ми се зави направо.

От баладите не помня коя точно изсвириха, но не беше Sleeping in Fire, нея не чухме. От новия албум изсвириха Crazy и Babylon`s Burning. Не можеше да се мине без I Wanna Be Somebody – нашата половина надви другата половина по викане. Те твърдят същото, между впрочем.

Закриха концерта с Blind In Texas. Не ми се искаше да свършва…

Малкото снимки, които направих, са много лошо качество, но със сапунерка – толкова. Все пак са автентични снимки от събитието. Вкарах ги в новия Календар 2010 W.A.S.P. отстрани.

Enjoy

M-)

Intro and Runaway Train

Dirty Deeds Done Dirt Cheap

Hells Bells

Hells Bells (again)

Highway To Hell

TNT (AND DYNAMITE)

The Jack

Angus Strip

The Jack (again)

Thunderstruck

Angus – Guitars

Thunderstruck

Hell Ain`t No Bad Place To Be

Let There Be Rock

Whole Lotta Rosie

For Those About To Rock

Херман Франк, свирил някога с Accept и Victory, дава онлайн уроци по китара срещу съвсем скромна сума – 50-60 долара на час.  Независимо къде се намираш,  по Messenger-а Херман ще ти обясни във видеочат на живо как се късат жици.  Трябва ти само уебкамера (ти си имаш) и китара (също имаш), и да разбираш английски или немски. Ако си запален, пиши му на info@hermanfrank.com да се разберете за ден и час.

Хубаво е преди това да му поразгледаш сайта – www.hermanfrank.com

Новият му албум излезе съвсем наскоро.

Enjoy.

Невероятни деца. Кръстили са си албума простичко – Rock`n`Roll Children. Не Метъл Годс или Кингс Ъф Метъл. И късат жици.

Официално видео на Million Nights:

Официално видео на Break Away:

Свирят много приятен, мелодичен рок. Вокалът все още не е добил пълната си сила, а когато това стане, ще издухва мозъци. Китаристът вече е надминал Ингви по бързина.

Напомнят ми добрите стари времена на Helloween, Judas и BonJovie, ако щеш.

Слушай и куфей

Sturm Und Drang – Rock`n`Roll Children

Официален сайт на групата – www.sturmis.com

Студиен запис:

Ето и концертен вариант:

Официален сайт – www.hurratorpedo.com