Ето няколко съвета от мен как се ходи на такива концерти.

Билети

В случай, че концертът е на голям стадион, цените варират в зависимост от това колко близо до сцената можеш да застанеш.
Най-евтините (по трибуните) дават възможността да седнеш, ако не ти държат краката, както и няма да те блъскат и тъпчат. Лошото е, че почти нищо няма да видиш, освен ако не си с орлови очи. Можеш да вземеш малко театрално бинокълче, но и с него няма да видиш кой-знае какво. С голям бинокъл или далекоглед няма да те пуснат. Не разчитай на видеостените – Metallica имаха огромна, но RAMMSTEIN – само две малки. Разбираемо, голямата би им пречила на шоуто.
Билети в средата на терена – средно скъпи, комбиниращи неудобството да стоиш прав с неудобството да не виждаш нищо. Най-лошият избор.
Front Of Stage – ние бяхме с такива. Цената е убийствена като за български семеен бюджет, така че трябва да прежалиш морето.

Влизане в стадиона

Ако си от друг град или от другия край на града, не мисли, че ще идеш с кола и ще паркираш някъде около стадиона. Няма да стане. Иди пеш, с метро или с тахи.
Иди по-рано от обичайното. Поне два часа по-рано. И на AC/DC, и на Sonisphere “пропускателният режим” беше олицетворение на кретенията българска, за разлика от Атина, където влязохме и излязохме от стадиона все едно си бяхме у дома.

В българските условия очаквай объркана, не, направо ОБЪРНАТА карта на стадиона и входовете, която ще те упъти в противоположната посока. Очаквай тесни дупки (наричани КПП) с по четири-пет малоумници, които трябва да те претърсят дали не носиш парфюм, йбаси. Очаквай яка блъсканица още на влизане. За ейсидиси се наредихме за влизане в шест часа и реално влязохме около осем, та почти изтървахме Кукурент.

Дамски чанти, мъжки торби, хюмнетки, мешки и раници

подлежат на проверка, както вече казах, най-вече за парфюм. На концерта на ейсидиси не даваха изобщо никакви чанти да се внасят, така че ключовете за колата (нали ти казах да не идваш с кола), портмонето и паспорта си ги заври в джоба, а ако нямаш джобове, можеш да си ги завреш в задника, нали живеем в свободна държава.

Дъждобран найлонов

за два лева си купи. Има две предназначения. Първото му предназначение е да увиеш парфюма в него, за да можеш да го прекараш през охраната на влизане. Натъпкваш го в чантата/мешката и на влизане ТИ го вадиш, държиш го в ръка и им го навираш в лицата, викайки Дъждобран, Дъждобран. Те гнусливо се отдръпват от найлоня и се заемат да ти опипват чантата/торбата и да надничат в нея. Така попадат на другата уловка, а именно наполовина изпито малко шишенце минерална вода. Ще поискат да го изхвърлят, дай им го и ще те пуснат с чувство на изпълнен дълг. Ако не им дадеш шишенцето, те са свободни да изхвърлят от чантата ти нещо друго по свой избор.
До второто предназначение на дъждобрана дано не се стига, но е добре да се увиеш в найлоня, в случай че небето се продъни.

Един Истински Фен На Metallica

Дрехи и обувки

Ако си толку тъпо същество като мен, да се набиеш на оградата в най-гъстото меле и да си по сандали, рискуваш премазани пръсти на краката. За втората вечер си обух яките ботуши. Не че пак не рискуваш премазани ходила, но до известна степен те предпазват, особено глезените и кокалчетата, които пострадват най-много от ританицата. Препоръчвам
Вермахт обувки, кубинки, зимни ботуши каквито имаш.
Без токчета, без платформи, ниска, стабилна подметка (виж снимката).

Тениска с любимата ти група е задължителна. С риза и вратовръзка ша мязаш на хюмне, освен ако не са с картинки на любимата ти група.
Кожено (рокерско) яке. Кожените дрехи имат предимството да пазят и от жега, и от студ, те рокерите неслучайно ги носят.
Пола или панталон – по избор. Не е задължително да си бръснеш краката, но се обръсни под мишниците, по дяволите.

Ядене

Наяж се у дома, за да не се набиеш с четири лева за две филийки стар хляб, намазани с лигава субстанция, наподобяваща маргарин, покрити с две пергаментови листчета кашкавал и салам тип шпеков. Икономиката е в криза и два лева от четирите отиват в бюджета на Чък Норис, един лев – в  националния бюджет, осемдесе стинки печалба за търговеца и двайсе стинки себестойност на нехранителното изделие.
У дома ако ще подлагаш, не яж боб, за бога, поне днес недей.

Пиене

Тук изпадам в екстремизъм, ма нейсе.
Не пий алкохол. Нито преди, нито по време на концерта. Ако си пиян кат дъска, нищо няма да разбереш от шоуто, а от звуковите вълни ще ти се додрайфа баш на любимата ти песен.
Бирата гуменица, предлагана щедро на феновете, има друго, по-ужасно свойство. Две бири водят до едно пикане, в зависимост от бъбреците, може и една бира да доведе до две пикания. На ейсидиси имаше двайсетина походни пикалища, но на сонисферата публиката можеше да ходи само в кенефите по подразбиране. Чакаш на опашка и изпускаш най-малко две песни, разбра ли, идиот?

Дъвка. Вземи си пакетче дъвки, помага да си понаслюнчиш устата, да позалъжеш глада и да вършиш нещо.

Знамена

байряци, флагове и прочее парцали, имащи предназначението да покажат на групата, че са дошли в дадена страна, са тотална кретения. Първо, мениджърите вече са им казали къде свирят. Второ, групата няма как да запомни свещените за всеки етнос цветосъчетания, така че в техните очи ти развяваш просто един парцал. Трето, най-важно. Развявайки шибания парцал, ми закриваш и мъничкото късче гледка към сцената и рискуваш да ти извия шибания врат, тъпо копеле такова.

Комуникация

Пиши есемеси. Да си звъните по телефоните и да се опитвате да надплюете басдетонаторите, няма да се получи. Също така не се получава контакт, като размахваш ръце и крещиш “Копеле, ей, копелеееееееее!” Шса отзоват неколцина перничани, но само в обсега от три-четири метра. Твоето копеле нит ща види, нит ща чуй.

Фото/видео

Всеки иска да отнесе по няколко кадъра за спомен от бурята. Преди забраняваха внасянето на всякакви фотоапарати и видеокамери, сега се заяждат само за професионални такива. Професионалната техника в очите на охраната се оценява единствено по размер. Споровете за никони и канони можеш да си ги водиш у фотофорума, не и с тях.

Забрави за всякакви DSLR апарати. Прекалено обемисти са, няма как да влезеш, дори и в дъждобрана рискуваш да го открият. Пък и парфюмът ти струва повече от апарата, нълтъй.
Ориентирай се към някаква турбосапунерка с голям оптичен зум, най-малко 5х, колкото повече – толкова повече. Ако има някаква стабилизация на образа, чудесно, защото да снимаш с вдигнати ръце означава треперене и размазване. Марки и модели няма да препоръчвам, търговците ща измамят на драго сърце.
Не разчитай на снимки от телефона, независимо от това, че го изплащаш две години. Шибаните телефони нямат оптика, нямат стабилизация, няма как дори да го хванеш малко по-стабилно, майната им на гигапикселите.

Позиция за снимане

Колкото по-близо до сцената, толкова по-добре. По-малко ръце ще ти се мяткат в обектива, малко по-ясно ще се вижда кого снимаш. Изчакай малко да се поуморят тези пред теб, да свалят ръце и телефони, тогава ще хванеш кадър. На концерта на ейсидиси избрах много стратегическа позиция, не най-отпред на оградата, а доста назад, но непосредствено до края на дългата пътека, която се врязваше в средата на стадиона, тъй като знаех, че в един момент Ангъс ще дойде точно там да изсвири великолепното си соло точно за мен. Хванах го за ръката от два метра. Общите планове с локомотива и Голямата Роузи също станаха чудесни от тази позиция, отблизо нямаше да мога да обхвана всичко. Разгледай снимките ми от концерта на AC/DC и ще вденеш какво ти говоря.

Видео

Любителското видео, снимано с телефон или сапунерка, няма особена стойност. Звукът буквално изтърбушва микрофона на изделието и на записа почти не може да се разбере коя песен свирят. Люшкането на образа е ужасно неприятно. И трето, ако снимаш видео, този зад теб като нищо ще ти извие врата, (виж точка трета от байраците).

В общи линии е това, ако се сещаш още полезни съвети, дращи в коментарите.

М-)

Съвети как да си избираме пердета.

Сточна гара, Практикер и вестник “Куриер 5″ ме привличат кат муха на мед.
Мога да прекарвам часове наред, да разглеждам килими, балатум, мокет, но сърцето ме тегли към щанда с пердета, до входа отпред.
Често си тръгвам с нови пердета, които нямам търпение да закача на прозорците в мезонета.

За съжаление, се налага да изхвърля някои от току-що придобитите пердета, когато станат на лекета.
По-леко ми беше, когато се разделих с мокета.

За да не ти се случва това и на теб, нито пък на жената, искам да споделя някои от нещата, в основни черти правилата,
които е добре да следваш в указания ред, при покупката на пердета, и евентуално – мокет.

Цвят
Можеш да си избереш пердета, които да съответстват на цвета на черчевето, или такива, която да контрастират с мокета.
Пастелните цветове позволяват както раирани пердета, така и на дребни или едри цветчета.
Добре е основните тонове на пердето да се повтарят с цветовата схема на лайсните на паркета.
Имай предвид, че на ярките пердета личат и най-малките лекета.

Размер
Много внимавай с размера на пердето.
Големите пердета ще се влекат по паркета, а малките ще се изгубят при прането.
Има пряка зависимост между дължината на пердето и височината, до която стига детето.

Стил
При избора на пердета от значение е стилът на дрехите, които висят в антрето.
Класически пердета с шнурчета на райета биха отивали на делови тоалети, но не и на анцуг със сандалети.

Предназначение на помещението
Сюжета на пердето трябва да е в хармония с пътеката по мокета.
За кухнята са подходящи найлонови пердета, заковани под тавана върху бичмета.
Много добре стоят черно-бели найлони, съчетани със сребристи помпони.
За спалнята е добре плътни пердета.
Ако искаш да поставиш пердета в клозета, препоръчвам памучни на цветчета. Вързани хлабаво с кончета.
Проблемът с прането – тесните коридори не са подходящи за простори.

Светлина
Избери място, което да подчертава цветовете на пердето и дупките в макрамето.
С вестници уплътни аралъците на черчевето, щото духа и ще настине детето.

В повечето случаи пердетата са скъпо удоволствие.
Ако си в момент, когато не ти се влагат много средства за изкуство, но те мъчи тягостно чувство и се взираш в празните скучни стени,
при това положение и при тези цени, можеш да избереш някоя от следните алтернативи:

Пижама на жълто-зелени райета, или нощница на цветчета. Зад прозорец на решета.

М-)

На всички видове пердета биха подхождали ето тези графики.

1. Премахни ранговете, нека всички потребители са еднакви.
Модераторски постове не трябва да има – ще драпат да станат старшинки и това би ги задържало във форума.

2. Позволи им да спамят колкото искат – двама души са в състояние да задушат цял форум с тъпотии.

3. Позволи им да се карат както и където им падне. Ако искаш да заемеш позиция в спора, поддържай и двете страни. Нека се ожесточават.
Ако те молят да изтриеш обидни теми или постове – не го прави. Трябва да имат възможност в бъдещи спорове да линкват към стари обиди.

4. Подигравай се с никовете на хората. Ако някой се е кръстил Рамбо, наричай го Ламбо и т.н.

5. Питай новодошлите откъде са се надовлекли тука.

6. Кажи на потребителите, че им четеш личните съобщения. При това добави, че са адски скучни.
Ако някой ти пуска лични съобщения, пиши му във форума, че не ги четеш.

7. Изпадай в мрачно мълчание за дълги периоди от време. Изпадай в особено мрачно мълчание, ако се обръщат конкретно към теб.

8. Пиши по повод и без повод, че мъжете са пънове.

9. Обръщай сериозни теми в глупости, а в глупавите теми пиши философски прозрения.

10. Не банвай тъпите и досадни юзъри, дори и останалите да те молят да го направиш. Нека си стоят, другите ще си отидат.

********************

Давам гаранция, че тази техника работи на около 80%.
За останалите 20% от потребителите трябва да търся друго решение…

М-)