Тазгодишното музиакално събитие, наречено Sofia Rocks, което първоначално трябваше да е в Банкя и послеследствено преместено на цесекарския стадион в Борисовата градина, напълни душицата ми метълска до връхчетата на косата.

Малко за организацията – традиционно българско кастово разделение по цени на билети и сектори. Ние си го знаем, затова си взехме фронт-ъф-стейдж билети, този път бяха кръстени Standing Fan Pit (надписът на входа на стадиона гласеше  Standart Fan Pit, каквото и да значи това). Хората по трибуните и назад във втората секция праволежащи с гаранция не са видели нищо. Особено тези, които бяха на слънчевата страна на трибуните – освен че са се изпекли в буквалния смисъл, слънцето им е блестяло право в очите, така че първите три групи само са ги слушали. Видеостени нямаше.

Цесекарския стадион не става за нищо, онзи в Каварна е десет пъти по-добър.

В пет следобед откриха Шеки анд тхе Блоодрайн (тоз човек не можа ли да измисли по-читаво име на групата си?). Добре забиват момчетата, гледали сме ги и друг път да подгряват, май WASP.  В България няма бъдеще, така че пичове, мислете за нещо на север. Далеч на север.

Sheky & The Bloodrain

След тях излязоха Slade. Готина група с готина музика.

Slade

Малко  почивка – покрай една от оградите имаше хвърлен някакъв найлонт, полегнахме върху него, като на плаж. Феновете отчаяно търсеха сенчица, ако ще и колкото пръст да е тънка. Видяхме семейство с три чавета, облечени в еднакви тениски на Джудас, от най-малкото до най-голямото.

Семейство Judas

До нас имаше една фенка с мноо яка гривна.

Яка метълска гривна

Saxon забиха здраво. Саксонски метъл. Спомних си една от първите ми касети, имах на нея Motorcycle Man.

Saxon

Доста хора се чудеха защо, да му се не види, бяха поканени Mike & The Mechanics. Името е бегло познато, но както те самите казаха, едно от най-въртяните по Националното радио. Напомнят ти някого? Другата група на Майк се казва Genesis. Звучаха разкошно и на живо.

Снимки от пудриерата

Mike & The Mechanics

Mike & The Mechanics

и видео от тилифона.

http://www.youtube.com/watch?v=t7fapPNgtP8

Като попримръкна, бяхме успяли да се пребутаме доста напред, на около пет метра от оградата на сцената. Видимост – ограничена. Около нас едни високи потни българи, какви ги е майка раждала…

Към девет – девет и половина излязоха Whitesnake. Силно, ама много силно се надявах да открият с BURN. Даже започнаха с подобно интро, но уви… друго парче. Ковърдейл беше със същата риза като от тоя клип на BURN. Пееше брилянтно и поддържаше много жив контакт с публиката, за съжаление повече в далечния край на сцената. Не можах никаква читава снимка да му направя. Видеото е на Fool For Your Loving (тилифоня не издържа на басдетонациите).

Whitesnake

Whitesnake

Whitesnake

Някакви пияни идиотчета взеха да се блъскат зад нас, когато започна Still Of The Night. Има такава привичка сред някои квазиметъли – да се мятат наляво-надясно и да разблъскват хората. До мен стоеше един грамаден човек, дето много се вбеси и ги насмете, стана мазало. Десетина му скочиха, обаче тоя беше като булдозер. Успя да ги укроти за две-три песни. После пак се замятаха и пича се махна, не че не можеше да ги убие, всъщност щеше да ги изтрепе, ако беше останал.

http://www.youtube.com/watch?v=d9RisMHeaxk

Барабанистът направи чудесно шоу, удряше палките така, че да отскачат във въздуха и после ги ловеше (в повечето случаи успяваше). Джон Бондзо Бонъм, почти.

Ковърдейл завърши с едно изключително интимно изпълнение на Soldier Of Fortune – акапелно. В сърцето на публиката бръкна. Велик. ВЕЛИК.

Почна се едно чакане да преподредят сцената за Джудас. По уредбата вървеше ейсидиси, да ни поддържа живи. Мен кръста вече ме болеше зверски, краката ми бяха порядъчно изпотъпкани. Няма мърдане, а сме излезли да седнем някъде, после щяхме да седим отзад и да подсмърчаме.

Към единадесет и половина вечерта Джудас излязоха. Най-после. Сцената беше доста дълбока, така че за хората по трибуните групата е била почти невидима. Метълски декор – провесени дебели вериги, някакви индъстриъл инсталации. Горелки бълваха пламъци, лазери светкаха, димки чадеха. Като пиротехника беше много по-слабо от рамщайнското изпълнение миналата година, ама той лудия германец си е дипломиран пироман.

Два часа як Джудас, Роб Халфорд пищеше като  в най-добрите си години, публиката пищеше още повече. Китаристите успяваха да пробият басдетонатора, общо взето много добър саунд. Изсвириха си половината Металогия, за жалост без Jawbreaker – това беше другото парче, което много исках да чуя на живо, освен БЪРН.

Judas Priest

Judas Priest

Judas Priest

Judas Priest

Judas Priest

И видео – Turbo Lover. Турбо изпълнение.

http://www.youtube.com/watch?v=O8uC6veM1R8

Към два часа през нощите свършиха. Излизането от стадиона беше кажи речи толкова трудно, колкото и излизането в чужбина по соцвреме. Шибани организатори, шибано шибани тъпи копелета селски от цървулска охранителна фирма. Както и да е.

Към четири сутринта си се прибрахме у дома, за късмет асансьорът работеше (in the still of the night).

Ако питаш дали съм видяла морето – видях го през тераса на блок във Варна, стига ми. Чух и гларусите. Звучат досущ като софийските гларуси.

От Варна до Каварна на отиване – покрай Златни пясъци, Кранево, Балчик (толкова е разбит пътя, че ако изпозастреляме цялата им община барабар с разсилните, ще може да се запълнят с трупове около 20% от трапищата). През Балчик ако минаваш – само с верижна машина.

Каварна си изглеждаше като Каварна всяка година по рок време. Палатки, кебапчийници, много рррррок.

Бяхме взели билети само за неделя, Accept. Пропуснахме Войвод, че малко късничко пристигнахме, а аз имах нужда от кафе. Влязохме за Primal Fear, много читава група, обърни им внимание, ако не си ги чувал.

Primal Fear - Kavarna Rock Fest 2010

След тях излязоха Annihilator. Слушала съм ги в гимназията, то тогава се надпреварвахме кой по-извратен. Ся съм културна. Снимах ги за протокола, иначе ги слушах с половин ухо и гледах бънджи скоковете от автокран, организирани за най-безмозъчната част от публиката. Като притъмня, неколцина ги хвана шубе от тъмното и не скочиха.

Annihilator - Kavarna Rock Fest 2010

Annihilator - Kavarna Rock Fest 2010

Бънджи скок от автокран - Kavarna Rock Fest 2010

Бънджи скок от автокран - Kavarna Rock Fest 2010

Най-после, в тъмното, прозвуча интрото на Metal Heart. Убийствено откриване. Озвучаването беше отлично, звук по-добър от на Сонисферата, макар и не толкова мощен. Accept се понесоха като земетръс. Изсвириха почти всички любими парчета (без Son Of A Bitch), както и да е. Видимо се кефеха и свиреха не като за последно, а като да са се родили отново. Майната му на Удо. Mark Tornillo чудесно го замества, а в новия албум, който излиза през август, ще се окаже, че го измества.
Wolf Hoffmann изнесе невероятни сола – и той свири класика, за разлика от Ричи обаче не се олива с предкласика. Музика за душата. Китарата му очукана, като да е преживяла сто кръчмарски сбивания. Самият Хофман, за разлика от оня превзетак Мъстейн, се усмихваше непрекъснато и очевидно свиреше за нас, за теб и за мен. Има перфектни зъби, пустият му немец, чак до мъдреците.

Следват снимки със сапуниерата и видео от телефониерата.

Accept - Wolf Hoffmann - Kavarna Rock Fest 2010

Accept - Mark Tornillo - Kavarna Rock Fest 2010

Accept - Kavarna Rock Fest 2010

Accept - Kavarna Rock Fest 2010

Accept - Kavarna Rock Fest 2010

Accept - Kavarna Rock Fest 2010

Видео

http://www.youtube.com/watch?v=EQXZaKAW7p4

http://www.youtube.com/watch?v=iM9H3OTxQFU

http://www.youtube.com/watch?v=0soJIo3bKGs

http://www.youtube.com/watch?v=XjauM93lIsk

http://www.youtube.com/watch?v=eAOTv8wP6Ts

http://www.youtube.com/watch?v=SQ1Cr-fD5hg

http://www.youtube.com/watch?v=8AiTxf0DFX4

Към полунощ завършиха с Balls To The Wall, без фойерверки, без простотии. Барабанистът хвърли една от палките в моята посока, но ако исках да я хвана, трябваше да прегазя момче и малко дете, така че я оставих на тях, нека се радват.

Пихме кафе ъгейн, след което подкарах обратно за Варна, но не през Балчик, поврага им оврага. Минахме през Кичюу (варненско произношение на Кичево). Пътят беше приличен, на места без маркировка.

Връщане към София – след около два часа сън станахме, че братото беше на бач първа смяна, решихме да го закараме до Повеляново. Проваляново, индъстриъл яко, оставихме братото, той съвестно ме упъти да карам натам, после натам, а като стигна до едно т-образно кръстовище, да фана надясно. На тъобразното кръстовище фанах наляво, щот съм овца, а някой овен е турил табела там, че София е наляво. Да оставим настрана въпроса, че трябва да ми посочваш с ръка кое е ляво и кое – дясно. Нейсе. Карах, карах, бааааааааси, китна родина, минахме през Ветрино, после Нови пазар, о, ай лове Нове Пазар, на няколко километра след него табела София – надясно. Свивам надясно и скивам, че има и друга табела, огромна, София – направо. Бааааааа, спирачки, обратен завой, фащам според по-голямата табела, след двайсе метра скивам отдолу магистралата, БААААХТИ табелите и навигацията и държавата, още един обратен завой и опсааааа, най-после на магистралата.

Да не си мислиш, че тая мангистрала стига до София – нье. Стига до ОМъВъ няколко километра по-надоле. Спряхме да пием кафе. Гледам в кафето някакъв корпоративен педал, ама от типа “ефективният менажер”. Такива лекета ше ги познаеш по ризата с къси ръкави, панталон с ръб и обувки с вид на прегорели мекици. Дъвче сандвич прав до бара, все едно работа върши.  Еле имаше и неколцина металисти и рокери, за смрадост на душата моя.

Айде лумбуррр по междуселските пътища в посока София. Къде Търново ми се допи кафе ъгейн, спряхме на някакъв Петрол при Шереметя. Кафе нямаха, всъщност нищо, съдържащо кофеин, пуших на сухо и снимах изглед към Царевец между някакви храсталаци. Облачно.

Велико Търново - Царевец

В самото проклето Търново усуквахме според временни табели и трапища да нацелим транзита за София. Чух ,че днес били открили някакъв пътен възел. А дано случиш на гладко ти поне.

Малко след Търново ни заваля, тихо и кротко, на места поройно двеста километра до София. Прибрахме се живи и здрави, слава Богу.

**************************************************************************

Родна педерастия – Музикаутор. 100 хиляди ирански шиити да ви шийнат изпълнителния директор, кърлежи ненаситни!

Разбихме се – нямам крака, нямам кръст, нямам ръце, нямам врат, нямам уши, глава нямам, мозък също. Снимах колкото можах със сапунерката и с един телефон (видеото е с него).  Да снимаш такъв концерт с телефон е като да мериш температурата на ядрена експлозия с живачен термометър. Той просто се пръсва.

Ден Първи

С тахи слязохме до Булбанк, оттам бавно и плавно задвижихме към стадиона. Още нямаше един часа, седнахме да изядем по една пържола на мавзолея. Дадоха ни пластмасови ножове и вилици и ни взеха 17 лева за две пържоли, едни пържени картофи, една малка бира и един студен чай. Загубиха ни като клиенти, но балъци много, шси хванат други.

На самия стадион тълпата не беше като на ейсидиси на влизане, иначе организацията същата. В два и половина отвориха и хлапетията презглава се втурнаха да се наредят на оградата. Тъпата охрана се поинтересува нося ли парфюм в чантата, щото било забранено внасянето на парфюми. Не се разправях, излъгах, че не нося и влязохме. Кретения.

Успяхме да се наредим дибидюс срещу барабаните, на около три метра навътре от оградата. Почти идеално, само че не и при перспективата да прекараме девет часа на това място.

Българската група Bastardolomey откриха. Добре свирят момчетата, готин вокал, басистът беше много ефектен, с коса до кръста, дори норвежец би му рекъл “Евалла!”. На моменти бегло ми напомняха Motorhead, но наистина бегло. Важат.

Bastardolomey - Sonisphere Sofia 2010

Първи от четирите големи излязоха

Anthrax

Имам особени симпатии към тях още от детските ми години и сега не ме разочароваха. Имах чувството, че това са мои близки хора, приятели от квартала, които свирят специално и персонално за мен. До голяма степен това впечатление създаде вокалът Joey Belladonna, чистокръвен индианец от племето ирокези. Това ми е и най-хубавата снимка от целия фест.

Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Първото парче беше Caught In A Mosh, създадено през онази 1987-ма година, когато тук още жвакахме дъвки “Идеал” и носехме дънки “Панака”. Тоя албум тогава се записваше тайничко в едно частничко звукозаписно студийце, среду пет кинта живкови пари. Една касета TDK струваше 10 лева на оказиона. Изсвириха също Indians и I Am The Law. По едно време Беладона нахлузи индианска корона от пера и пребяга по сцената, но за толкова кратко, че не успях да го снимам.

Трябва да отбележа, че Anthrax единствени почетоха паметта на Dio с Heaven&Hell първата вечер. Никоя от другите групи не направи това.

Веселяци. Чудесна група, чудесно изпълнение, обичам ги.

Scott Iann - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Rob Caggiano and Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Joey Belladonna - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Frank Bello - Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Anthrax / Sonisphere Sofia 2010

Докато Anthrax бяха на сцената, грееше слънце. Жжжега, хлапетията се бяха изпосъблекли голи, вонеше на познай какъв парфюм… Бирата, когато се изпарява през порите на човешка кожа, може да убие кон на по-малко от два метра разстояние. Между нас нямаше дори двадесет сантиметра.

Anthrax си тръгнаха, започна саундчека за Megadeth, заоблачи се. В момента, ама в същия момент, в който

Megadeth

излязоха на сцената, леденият ад се отвори над нас и ни удари як порой с градушка. Трая точно първите две песни, не разбрах кои бяха, най-вероятно Hangar 18 и още някоя. Борех се с проклетия дъждобран от два лева, за който ти трябват два квадратни метра да го разгънеш и да му нацелиш ръкавите. Нямах два метра, наоколо се лееха дъжд, град, пот и бира, станах вир-вода за нула време. Снимки ли…какви снимки, то очилата ми се бяха омазали, нищо не виждах.

Понамаля ужаса към третата песен, поукротиха се и лапетата, та успях да щракна няколко кадъра. Групата се беше дръпнала доста навътре в сцената, контакт с публиката – почти никакъв, заради дъжда или заради темерутщина, кой да каже. Жалко, защото основно заради тях дойдохме първия ден.

Megadeth - Sonisphere Sofia 2010

Megadeth - Sonisphere Sofia 2010

Dave Mustaine - Megadeth / Sonisphere Sofia 2010

Dave Mustaine - Megadeth / Sonisphere Sofia 2010

Малко видео от телефона:

http://www.youtube.com/watch?v=UFonlOoPpRY

http://www.youtube.com/watch?v=K2kBIaVrfPU

След Megadeth дъждът спря. Идваше ред на Slayer, те не представляваха интерес за мен, така че се измъкнахме от мелето и отидохме да поседнем малко. Буквално ни изпопремазаха, аз с кой акъл бях боса по сандали, убий ме, не знам. За щастие нямам счупени пръсти на краката. Ето поглед отстрани към Slayer и облаците от бурята, снимано само за протокола.

Slayer - Sonisphere Sofia 2010

Slayer - Sonisphere Sofia 2010

Slayer - Sonisphere Sofia 2010

Назад бях с кафето. Бях пила у дома сутринта, но определено кофеин не ми достигаше в късните часове. Тръгнах да търся кафе – гледаха ме като изтрещели. Кока-кола, питам, нямате ли, или нещо друго, съдържащо кофеин? Тц. Предлагаха ми конска пикоч (каменица) или говежда такава (red bull). Не ща. Пих вода.

С тоалетните положението беше опасно.
Нямаше никакви походни тоалетни за няколкото хиляди човека, платили билети за front of stage. Трябваше да се оправят с default кенефите на стадиона. Наздраве за организаторите.

Slayer се махнаха най-после, промъкнахме се пак към сцената, но не толкова близо, колкото в началото. Някъде в плътната среда бяхме.

Малко ще се отклоня тук, преди да продължа със снимките. Спорът

Кой е по-добрият – Metallica или Меgadeth

няма решение. Мнозина обвиняват Металика в комерсиализъм, донякъде са прави. В същото време те се държат изключително дружелюбно и топло с публиката, за разлика от гъзарията, да я наречем с друга дума – темерутщината на Мегадет. Въпреки това Мегадет са ми по-близки, заради няколкото песни, които приемам много лично – Angry Again и A Tout Le Monde. За Symphony Of Destruction и до ден днешен смятам, че е едно от най-тежките парчета в метъла, правени някога, с един от най-уникалните рифове и (не)случайното съвпадение на точно този риф с трите срички на името на групата. Чу ли публиката как пееше Ме-Га-Дет, Ме-Га-Дет, А Мега-Мега-Дет. Металика и до ден днешен не са измислили такава композиция. Освен Seek And Destroy, но нали ти казах кой е свирил тогава с тях? Кой е измислил жестокото соло? Мъстейн.
Другият “проблем” на Мегадет, който ги поставя на второ място, са политическите и (анти)социални текстове на много от песните. Не са толкова затрогващи, колкото лично-трагичните балади на Металика, съответно няма на кво да ревеш, като се напиеш. Реви на Hangar 18, оплаквай зеленото извънземно, ако щеш. Трябва наистина яко да се напиеш за което. Всъщност…отчели са се с A Tout Le Monde. Няма по-подходящо парче за рязане на вени.
За историята с Napster и Metallica по-добре да не отваряме дума.

Както и да е, преди концерта смятах, че би трябвало хедлайнери да са Мегадет, искаше ми се да е така, но наистина по-добрите за това бяха Металика. Признавам, да.

И така,

Metallica

направиха добро шоу. Държаха се сърдечно, не бяха пияни, не говореха глупости, пяха и свириха с истинско чувство и емоция. Имаше огромна видеостена зад тях, операторите се стараеха наистина много, но основно снимаха Хетфийлд и Улрих, Трухильо едва успях да го хвана в характерна поза. Като упрек към тях мога да отправя единствено това, че не обелиха и дума за Дио. Срамота.

Повечето снимки са всъщност това, което се вижда на видеостената, доста далеч бяхме за обсега на сапунерката. Видеото е от телефона.

Metallica - Sonisphere Sofia 2010

Lars Ulrich - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

Robert Trujillo - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

James Hetfield - Metallica / Sonisphere Sofia 2010

Истински уникалното изпълнение за вечерта беше Am I Evil, за което излязоха и четирите групи на сцената и го изсвириха заедно, в перфектна хармония. Звучеше като симфоничен оркестър (в добрия смисъл на думата).

Ето видеото:

http://www.youtube.com/watch?v=NPWMgs_ueAM

И закриването на вечерта – Seek And Destroy (познато ни още като Сийке, не стой!)

http://www.youtube.com/watch?v=_T_Jn2Z2qR4

**********************************************

Ден Втори от Sonisphere Music Festival Sofia 2010 – The Judgement Day

Пак отидохме към два и половина, влязохме лесно. Изобщо не се натискахме да сме в предните редици, въпреки че си бях обула ботуши този ден.
Откриването беше на

Skre4

българска група с голям потенциал и ясно изразен собствен стил. Помня още когато ги даваха сутрин по БНТ с онова готино парче “…весели хора с лопати на рамо, седем без десет е, ставаме рано…” Изпяха го, за мое голямо удоволствие. Ето снимчица:

Skre4 - Sonisphere Sofia 2010

Това синьото вдясно Фендер ли е? Може би да.

Първите две групи за втория ден бяха Stone Sour и Alice In Chains. Отбелязвам ги само за протокола.

Stone Sour

Stone Sour - Sonisphere Sofia 2010

Alice In Chains

Алис-Ин-Чейнс имат своята публика, но аз не съм от тях. Не че свирят лошо, просто няма какво да ме закачи.

Alice In Chains - Sonisphere Sofia 2010

Alice In Chains - Sonisphere Sofia 2010

Трети за вечерта бяха

Manowar

Да, Manowar. Любимите на сума хлапетии (включително и на Вълко) Крале-На-Метъла, яки мъжаги с кожени доспехи, пеещи за кръв, пот и битки с мечове. Чакани с нетърпение от половината стадион. Аз ги очаквах по-скоро с досада, като се надявах този път да не са пияни и да свирят що-годе прилично, ако не добре.

Изсвириха точно четири (или пет?) парчета, като не ни спестиха микрофониите, за щастие не цял час, а само десет минути виене в колоните. Не бяха кьоркютук пияни, на тях им трябва много, така че се разбираше какво свирят.

Joey DeMaio изнесе реч на съвсем разбираем български колко много ни обича, попита и колко от хората са дошли на стадиона заради Manowar. Отговориха му мощно да, освен хлапетиите има и доста големи хора с лапешки акъл.

Да не ме разбереш погрешно – говоря за тях така не за друго, а заради тотално глупавите им текстове на тема войни и кланета. Кингс-Ъф-Метъл, тенекиджии. Като музика наистина правят зашеметяващи песни, само да не бяха текстовете. Ма кво говоря, аз харесвам политическите изцепки на Мъстейн, същата кретения. Трябва да призная, че имат две песни, които наистина ми харесват – Violence And Bloodshed и Bridge Of Death. Намирам и двете за великолепни композиции. Не изсвириха нито една от тях, ама простено да им е.

Joey DeMaio почете подобаващо Dio. За втората вечер те бяха единствените, които казаха “Почивай в мир, братко!”. Изпълниха Heaven&Hell с много дълбоко чувство, Ерик Адамс буквално върна от небитието незабравимия глас на Рони.

Почивай в мир, Дио.
Трябваше да си тук с нас тази вечер.
Ние бяхме с теб. Няма да те забравим.

И какво? След още една песен Manowar си тръгнаха от сцената. Публиката крещеше, искаше още, искаше поне Короната И Пръстена…и я получи.

Пуснаха The Crown And The Ring на запис.

Толкова за Manowar. Няма да спорим кой е по-добър басист – Джой ДиМайо или Робърт Трухильо. Или поне не точно сега.

Ето и малко снимки:

Manowar - Sonisphere Sofia 2010

Manowar - Sonisphere Sofia 2010

Ако музиката на Manowar по скорост, звук и сила е сравнима с картечница Gatling…

…еквивалентът на ядрена експлозия са…

RAMMSTEIN

Единствената група (освен Pink Floyd), чиито албуми слушам от край до край. И това при положение, че нямат (всъщност в две или три песни доняяяяяяяякъде поне мъничко имат) китарни сола. А аз съм луда на тема Ричи Блекмор и Ангъс Янг, както и по белите, черните (и червените) Фендери. Обяснението може да бъде това, че всъщност музиката на Рамщайн е китарно соло от начало до край. Великолепно композирано соло.

Доживях да ги видя и чуя на живо.

Невероятен звук, пак да повторя, като от ядрена детонация, плътен, пронизващ, вибриращ, завладяващ, люлеещ, разтърсващ, носещ…чувството не може да се опише с думи, или аз не намирам такива.

Невероятно изпипано шоу, пиротехника и ефекти през цялото време, в перфектен синхрон с музиката.

Стори ми се, че е крайно недостатъчно да правя само снимки, исках да запиша всичко на видео. Как да ми дойде на ум, че идеята да записвам това с телефон е като да меря температурата на ядрения взрив с кухненски термометър…

Както и да е. Телефонът ми служеше и като перископ, защото бяхме доста назад в тълпата, а всички непрекъснато скачаха. Дори и видеостените не можех да видя през по-голямата част от времето.

На една от най-любимите ми песни – Haifisch, Flake тръгна с надуваема лодка да “плава” по публиката. Идеше ми да се разрева, ама исках и да гледам, и да снимам освен това.

Снимките не блестят с кой-знае какво качество, видеото е направо трагично, затова е най-добре следващия път да се вдигнеш и да дойдеш да ги видиш и чуеш НА ЖИВО. Те са неописуеми и незаписваеми.

RAMMSTEIN - Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN - Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN - Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN - Sonisphere Sofia 2010

RAMMSTEIN - Sonisphere Sofia 2010

Видео

http://www.youtube.com/watch?v=Qr6PvGtnVX8

http://www.youtube.com/watch?v=p_ZaFMZXStU

http://www.youtube.com/watch?v=wtXidPQ7aWg

http://www.youtube.com/watch?v=USyy0d6NrSU

http://www.youtube.com/watch?v=CnVxj4gasgQ

http://www.youtube.com/watch?v=UtCUQv3S7N8

http://www.youtube.com/watch?v=WE3YNZwNHpY

http://www.youtube.com/watch?v=9MOJPsTNujQ

Не разбрах кога свършиха два часа. Не исках да свършват тези два часа. Стори ми се твърде кратко. Не чувствах умора, въпреки че не чувствах нито ръцете, нито краката, нито главата, нито която и да е част от тялото си.

Завършиха с Ich Will.

***********************************************

На никой не му се тръгваше, то и излизането от стадиона беше организирано кошмарно, сякаш нарочно са се старали да преградят с тенекии всички възможни пролуки, така че 60 хиляди души да се изпотъпчат порядъчно в няколкото стълбищенца на псевдонационалния ни стадион.

Докато чакахме тълпата да се поразреди и поизтече, направих няколко снимки (с любезното съгласие и позиране, разбира се) на

Един Истински Фен На Metallica

Един Истински Фен На Metallica

Един Истински Фен На Metallica

Да не речеш, че съм снимала педераст някакъв …момчето си беше космато навсякъде…

След всичко и всички остана това:

After Sonisphere Sofia 2010

Хълмове от пластмасови боклуци и езера от разлята бира.

Точно като след Свършека На Света…

М-)

Предвид утрешното събитие, а именно концерта на Megadeth, Anthrax и останалите, не е зле да вземеш няколко урока по китара от самия Dave Mustaine.

Symphony Of Instruction

http://www.youtube.com/watch?v=-sSIbEIFObM

Symphony Of Destruction

http://www.youtube.com/watch?v=wUO0oicF0gA

Китарни рифове

http://www.youtube.com/watch?v=PFfaVTGxbaY

http://www.youtube.com/watch?v=MGwXx7VoCIA

http://www.youtube.com/watch?v=Cj4tQvyqTHo

Малко биографични данни за Dave Mustaine:

Роден на 13 септември 1961, американец, познат като китарист, композитор и вокал на Megadeth. Живее в Сан Диего, Калифорния.

Започва да свири на китара в края на седемдесетте години на миналия век. Първата група, в която се изявява, е Panic.

През 1981 се присъединява към Metallica като солокитарист. Прекарва около две години с тях.
През 1983-та го изхвърлят от групата заради “тежка алкохолна и наркотична зависимост, агресивно поведение и персонална непоносимост с Джеймс Хетфилд.
Голяма грешка от страна на Metallica, по мое мнение.

През лятото на 1983-та Дейв сформира Megadeth. След несполуки с няколко вокала той се нагърбва и с пеенето освен солокитарата. Печеливш ход.
През май 1985 излиза първият им албум Killing Is My Business…And Business Is Good!

Оттам нататък…
Peace Sells… but Who’s Buying? – Октомври 1985
So Far, So Good… So What! – Януари 1988
Rust in Peace – Септември 1990
Countdown to Extinction – Юли 1992
Youthanasia – Октомври 1994
Cryptic Writings – Юни 1997
Risk – Август 1999
The World Needs a Hero – Май 2001
The System Has Failed – Септември 2004
United Abominations – Май 2007
Endgame – Септември 2009

Официален сайт на групата:
www.megadeth.com

Снимките този път са малко по-читави, макар че пак друсаше яко и трудно фокусирах.

Искам да ни окупират западняците!!!

М-)

За втори път съм на техен концерт, емоцията е невероятна. Миналата година в Ловеч ми се стори твърде кратко, сега ми се стори още по-кратко, макар че продължи близо два часа.

От близо месец загрявам в колата само с техни песни, за да мога да зея смислено на концерта, а не да муча само ААА УООООООО А ИИИИИ ОООООО АИИИ.

Значи…

Изобщо не си и помислих да карам Вълко с количката на тоя концерт, тук сме Булгария. На конче, както обикновено. Паркирах на половин километър от зала “Христо Ботев” в нещо кално.

Край залата осветление никакво, можеш да се пребиеш като куче. Тъпата охрана на влизане искаше да изхвърля бутилката с вода за Вълко (малко половинлитрово шишенце), но аз бях бойно настроена и не се съгласих. Влязохме вътре, където ни поискаха ЕГН-тата (за мен и детето). Не ми обясниха смислено за какво са им, нито дали имат право да ги събират, съответно им дадох измислени такива. Попитах какво биха сторили за нас в качеството ни на хора с увреждане, момичето се замисли, викна “Иване, настани хората”, Иван мина с нас пет метра, влезе в залата, посочи ни с благороден жест седалките и рече “Настанявайте се!”. Друго не съм и очаквала. You know what? Loud Concerts sucks!

Носи се сладка воня на ганджа, примесена с кисела воня на туборг. Вътре се продава само и единствено бира – никакво безалкохолно, нито минерална вода. You know what? Tuborg  sucks!

Купих на Вълко оригинална тениска – 50 кинта, по-скъпо от тениските на AC/DC в Атина, ама тва щото ние сме с по-висок стандарт от гърците.

Загряваща група се явиха Sheky & The Bloodrain. Справиха се чудесно, макар че стилът им не ми допадна твърде. На това отгоре до средата на изпълнението мислех, че вокалът е жена – гласът ми се стори определено женски, а и нали съм кьорава, гледам нещо русо и къдраво се мятка там. Точно ги захвалих, че един път да видя жена вокал, дето не се прави на Таря Турунен, и то взе, че се представи като Ивайло. Бря, викам, тая мадама мноо яка…и след малко се съблече. Сори, Ивайло, че те взех за друго, ама съм и кьорава, и глуха. Жив и здрав да си.

Шеки-И-Кървавия-Дъжд завършиха с изпълнение на Whole Lotta Love на Zeppelin, яко. Много яко. Имат бъдеще тия момчета, но не в тъпата ни родина.

W.A.S.P. откриха експлозивно с On Your Knees, продължиха с I Don`t Need A Doctor  и куфежът стана тотален. Вълко ми се мяташе на раменете, за целия концерт го свалих да седне само три пъти. Морските пехотинци да ми ядат ботушите – два часа да държиш на конче 30 кила куфеещо хлапе, върху хлъзгав от бира под и пияни добичета наоколо, блъскащи се в теб.

Най-яко се размазах на Chainsaw Charlie – това определено е концертно парче. Свят ми се зави направо.

От баладите не помня коя точно изсвириха, но не беше Sleeping in Fire, нея не чухме. От новия албум изсвириха Crazy и Babylon`s Burning. Не можеше да се мине без I Wanna Be Somebody – нашата половина надви другата половина по викане. Те твърдят същото, между впрочем.

Закриха концерта с Blind In Texas. Не ми се искаше да свършва…

Малкото снимки, които направих, са много лошо качество, но със сапунерка – толкова. Все пак са автентични снимки от събитието. Вкарах ги в новия Календар 2010 W.A.S.P. отстрани.

Enjoy

M-)

Херман Франк, свирил някога с Accept и Victory, дава онлайн уроци по китара срещу съвсем скромна сума – 50-60 долара на час.  Независимо къде се намираш,  по Messenger-а Херман ще ти обясни във видеочат на живо как се късат жици.  Трябва ти само уебкамера (ти си имаш) и китара (също имаш), и да разбираш английски или немски. Ако си запален, пиши му на info@hermanfrank.com да се разберете за ден и час.

Хубаво е преди това да му поразгледаш сайта – www.hermanfrank.com

Новият му албум излезе съвсем наскоро.

Enjoy.

Невероятни деца. Кръстили са си албума простичко – Rock`n`Roll Children. Не Метъл Годс или Кингс Ъф Метъл. И късат жици.

Официално видео на Million Nights:

Официално видео на Break Away:

Свирят много приятен, мелодичен рок. Вокалът все още не е добил пълната си сила, а когато това стане, ще издухва мозъци. Китаристът вече е надминал Ингви по бързина.

Напомнят ми добрите стари времена на Helloween, Judas и BonJovie, ако щеш.

Слушай и куфей

Sturm Und Drang – Rock`n`Roll Children

Официален сайт на групата – www.sturmis.com

Конкурсът за плакат на турнето Metal Masters Tour е спечелен от Jibbster.