За втори път съм на техен концерт, емоцията е невероятна. Миналата година в Ловеч ми се стори твърде кратко, сега ми се стори още по-кратко, макар че продължи близо два часа.

От близо месец загрявам в колата само с техни песни, за да мога да зея смислено на концерта, а не да муча само ААА УООООООО А ИИИИИ ОООООО АИИИ.

Значи…

Изобщо не си и помислих да карам Вълко с количката на тоя концерт, тук сме Булгария. На конче, както обикновено. Паркирах на половин километър от зала “Христо Ботев” в нещо кално.

Край залата осветление никакво, можеш да се пребиеш като куче. Тъпата охрана на влизане искаше да изхвърля бутилката с вода за Вълко (малко половинлитрово шишенце), но аз бях бойно настроена и не се съгласих. Влязохме вътре, където ни поискаха ЕГН-тата (за мен и детето). Не ми обясниха смислено за какво са им, нито дали имат право да ги събират, съответно им дадох измислени такива. Попитах какво биха сторили за нас в качеството ни на хора с увреждане, момичето се замисли, викна “Иване, настани хората”, Иван мина с нас пет метра, влезе в залата, посочи ни с благороден жест седалките и рече “Настанявайте се!”. Друго не съм и очаквала. You know what? Loud Concerts sucks!

Носи се сладка воня на ганджа, примесена с кисела воня на туборг. Вътре се продава само и единствено бира – никакво безалкохолно, нито минерална вода. You know what? Tuborg  sucks!

Купих на Вълко оригинална тениска – 50 кинта, по-скъпо от тениските на AC/DC в Атина, ама тва щото ние сме с по-висок стандарт от гърците.

Загряваща група се явиха Sheky & The Bloodrain. Справиха се чудесно, макар че стилът им не ми допадна твърде. На това отгоре до средата на изпълнението мислех, че вокалът е жена – гласът ми се стори определено женски, а и нали съм кьорава, гледам нещо русо и къдраво се мятка там. Точно ги захвалих, че един път да видя жена вокал, дето не се прави на Таря Турунен, и то взе, че се представи като Ивайло. Бря, викам, тая мадама мноо яка…и след малко се съблече. Сори, Ивайло, че те взех за друго, ама съм и кьорава, и глуха. Жив и здрав да си.

Шеки-И-Кървавия-Дъжд завършиха с изпълнение на Whole Lotta Love на Zeppelin, яко. Много яко. Имат бъдеще тия момчета, но не в тъпата ни родина.

W.A.S.P. откриха експлозивно с On Your Knees, продължиха с I Don`t Need A Doctor  и куфежът стана тотален. Вълко ми се мяташе на раменете, за целия концерт го свалих да седне само три пъти. Морските пехотинци да ми ядат ботушите – два часа да държиш на конче 30 кила куфеещо хлапе, върху хлъзгав от бира под и пияни добичета наоколо, блъскащи се в теб.

Най-яко се размазах на Chainsaw Charlie – това определено е концертно парче. Свят ми се зави направо.

От баладите не помня коя точно изсвириха, но не беше Sleeping in Fire, нея не чухме. От новия албум изсвириха Crazy и Babylon`s Burning. Не можеше да се мине без I Wanna Be Somebody – нашата половина надви другата половина по викане. Те твърдят същото, между впрочем.

Закриха концерта с Blind In Texas. Не ми се искаше да свършва…

Малкото снимки, които направих, са много лошо качество, но със сапунерка – толкова. Все пак са автентични снимки от събитието. Вкарах ги в новия Календар 2010 W.A.S.P. отстрани.

Enjoy

M-)

Ето го и календара за 2010 с W.A.S.P. – в средата е обложката на Babylon, отстрани са снимките ми от концерта им в София на 17 ноември 2009.

Размер А3, качество за печат 300dpi. Използван шрифт – Garamond Bold

Download

Направих едно скромно календарче размер А3 за 2009. Снимката е моя, от концерта на WASP в Ловеч това лято, свирят невероятното

I Wanna Be Somebody

Календарът с качество за печат (PDF 300dpi размер A3 420х297мм 19МВ) можеш да свалиш от тук:

Download

Тръгнахме от София към десет сутринта. Магистрала “Хемус” беше почти празна. Времето – почти хубаво.

Към края на магистралата, малко преди да стигнем OMV, заплющя вълнуваща градушка, за щастие – дребна. Пихме кафе на Коритна. там правят ремонти някакви или строят нещо, та не можахме да се потопим напълно в природата, само до колянце нагазихме. От там до Ловеч валя поне пет пъти, едва виждах накъде карам. Като спряхме в Ловеч, не валеше. Заваля на Покрития мост, ама така заваля, че направо се упанишади. Седим по средата, а то вали и от двете страни. Кеф.

Прецапахме до една кръчмица, дето преди бяхме ходили, “При войводите”. Навсякъде пълно с народ, метъли връз рокери, седят, пият бира и други безалкохолни напитки. В кръчмицата седнахме, ай ся да ядем, кво ше ядем…кухнята не приема поръчки. Всичко изядено още в един часа на обяд. Срамота. Преместихме се от “Войводите” в друго културно средище – “Галерията”. Там имаше какво да се яде, подкрепихме се.

Към шест и половина-седем отидохме на площада, концертът започна някъде там. Подгряваща група – Соларис. Добре забиваха момчетата, имат си свой стил.

Като взе да притъмнява, Соларис слязоха от сцената, зачакахме да се появят WASP. В паузата по тонколоните се чуваше как някаква жена нарича някого “Простак”. Ама много пъти. Възмутих се как може да допуснат лични скандали в ефир, а то не било такова…било реклама на Първа Инвестиционна Банка за някакви карти с чип, дето били по-сигурни от презерватив.

Притъмня съвсем и WASP излязоха на сцената. Тълпата се вплътни чувствително. ние бяхме на около десет метра от сцената, зад някакви двуметрови създания с еднометрови коси. Почти нищо не виждахме. Ама чувахме, и то какво чувахмеееее…най-добрите парчета на една от най-добрите групи, свирили някога на тази земя. Публиката знаеше текстовете на почти всички песни и пееха заедно с групата. Жестоко. Sleeping In Fire – не съм мечтала дори да го чуя на живо. Направо се вкамених, а солото ме разсипа.

Изсвириха I Wanna Be Somebody по-бясно и от най-бесните демони. Публиката направо пощуря. На припева Блеки раздели публиката на две половини и се надвиквахме помежду си. Нашата половина (дясната) убедително надвика лявата. Някой хвърли пълна двулитрова бутилка бира напосоки в тълпата. Падна на метъл от мен. Блеки каза “Гуд найт” и концертът свърши. Свърши ли? Неееее….

Пушим цигара, викаме “Още, Още”, “W A S P” и каквото ни дойде наум, от тонколоните се чува “Простак, простак”, пушим втора цигара, мисля си – това беше. Не било обаче… било средата на концерта.

Отново излязоха и ни доразбиха. За довиждане Блеки каза, че сме били най-яката публика на света и щели да дойдат пак. Не се и съмнявам…като нищо ще си купят къщи в Ловеч, освен в Каварна.

Пускам малко снимки, направени със сапунерката. Сори, че толкова може…пак че нещо излезе.

Цъкни да чуеш концертно изпълнение на I Wanna Be Somebody