Zapiski Point

Отгладувахме по 90 кинта билет, за да видим Ковърдейл и Халфорд на живо. Освен тях – Шеки, Slade,  Saxon, Mike & The Mechanics.

Тазгодишното музиакално събитие, наречено Sofia Rocks, което първоначално трябваше да е в Банкя и послеследствено преместено на цесекарския стадион в Борисовата градина, напълни душицата ми метълска до връхчетата на косата.

Малко за организацията – традиционно българско кастово разделение по цени на билети и сектори. Ние си го знаем, затова си взехме фронт-ъф-стейдж билети, този път бяха кръстени Standing Fan Pit (надписът на входа на стадиона гласеше  Standart Fan Pit, каквото и да значи това). Хората по трибуните и назад във втората секция праволежащи с гаранция не са видели нищо. Особено тези, които бяха на слънчевата страна на трибуните – освен че са се изпекли в буквалния смисъл, слънцето им е блестяло право в очите, така че първите три групи само са ги слушали. Видеостени нямаше.

Цесекарския стадион не става за нищо, онзи в Каварна е десет пъти по-добър.

В пет следобед откриха Шеки анд тхе Блоодрайн (тоз човек не можа ли да измисли по-читаво име на групата си?). Добре забиват момчетата, гледали сме ги и друг път да подгряват, май WASP.  В България няма бъдеще, така че пичове, мислете за нещо на север. Далеч на север.

Sheky & The Bloodrain

След тях излязоха Slade. Готина група с готина музика.

Slade

Малко  почивка – покрай една от оградите имаше хвърлен някакъв найлонт, полегнахме върху него, като на плаж. Феновете отчаяно търсеха сенчица, ако ще и колкото пръст да е тънка. Видяхме семейство с три чавета, облечени в еднакви тениски на Джудас, от най-малкото до най-голямото.

Семейство Judas

До нас имаше една фенка с мноо яка гривна.

Яка метълска гривна

Saxon забиха здраво. Саксонски метъл. Спомних си една от първите ми касети, имах на нея Motorcycle Man.

Saxon

Доста хора се чудеха защо, да му се не види, бяха поканени Mike & The Mechanics. Името е бегло познато, но както те самите казаха, едно от най-въртяните по Националното радио. Напомнят ти някого? Другата група на Майк се казва Genesis. Звучаха разкошно и на живо.

Снимки от пудриерата

Mike & The Mechanics

Mike & The Mechanics

и видео от тилифона.

Като попримръкна, бяхме успяли да се пребутаме доста напред, на около пет метра от оградата на сцената. Видимост – ограничена. Около нас едни високи потни българи, какви ги е майка раждала…

Към девет – девет и половина излязоха Whitesnake. Силно, ама много силно се надявах да открият с BURN. Даже започнаха с подобно интро, но уви… друго парче. Ковърдейл беше със същата риза като от тоя клип на BURN. Пееше брилянтно и поддържаше много жив контакт с публиката, за съжаление повече в далечния край на сцената. Не можах никаква читава снимка да му направя. Видеото е на Fool For Your Loving (тилифоня не издържа на басдетонациите).

Whitesnake

Whitesnake

Whitesnake

Някакви пияни идиотчета взеха да се блъскат зад нас, когато започна Still Of The Night. Има такава привичка сред някои квазиметъли – да се мятат наляво-надясно и да разблъскват хората. До мен стоеше един грамаден човек, дето много се вбеси и ги насмете, стана мазало. Десетина му скочиха, обаче тоя беше като булдозер. Успя да ги укроти за две-три песни. После пак се замятаха и пича се махна, не че не можеше да ги убие, всъщност щеше да ги изтрепе, ако беше останал.

Барабанистът направи чудесно шоу, удряше палките така, че да отскачат във въздуха и после ги ловеше (в повечето случаи успяваше). Джон Бондзо Бонъм, почти.

Ковърдейл завърши с едно изключително интимно изпълнение на Soldier Of Fortune – акапелно. В сърцето на публиката бръкна. Велик. ВЕЛИК.

Почна се едно чакане да преподредят сцената за Джудас. По уредбата вървеше ейсидиси, да ни поддържа живи. Мен кръста вече ме болеше зверски, краката ми бяха порядъчно изпотъпкани. Няма мърдане, а сме излезли да седнем някъде, после щяхме да седим отзад и да подсмърчаме.

Към единадесет и половина вечерта Джудас излязоха. Най-после. Сцената беше доста дълбока, така че за хората по трибуните групата е била почти невидима. Метълски декор – провесени дебели вериги, някакви индъстриъл инсталации. Горелки бълваха пламъци, лазери светкаха, димки чадеха. Като пиротехника беше много по-слабо от рамщайнското изпълнение миналата година, ама той лудия германец си е дипломиран пироман.

Два часа як Джудас, Роб Халфорд пищеше като  в най-добрите си години, публиката пищеше още повече. Китаристите успяваха да пробият басдетонатора, общо взето много добър саунд. Изсвириха си половината Металогия, за жалост без Jawbreaker – това беше другото парче, което много исках да чуя на живо, освен БЪРН.

Judas Priest

Judas Priest

Judas Priest

Judas Priest

Judas Priest

И видео – Turbo Lover. Турбо изпълнение.

Към два часа през нощите свършиха. Излизането от стадиона беше кажи речи толкова трудно, колкото и излизането в чужбина по соцвреме. Шибани организатори, шибано шибани тъпи копелета селски от цървулска охранителна фирма. Както и да е.

Към четири сутринта си се прибрахме у дома, за късмет асансьорът работеше (in the still of the night).